Спецпродукция за ширпотреба

Неплащането на заплати на цял град, произвеждащ гранатомети, показва липса на връзка с главния мозък

„.Според полицейската сводка, последните думи преди взрива на ръководителят на екипа, изпратен да ограничи теча на газ, били: „Я щракни със запалката да видя къде се намираме!“.  Този стар виц някак ненатрапчиво се припомня в съзнанието всеки път, когато се заговори за ВМЗ-Сопот и за действията на правителството по отношение на предприятието. И няма как да бъде иначе, тъй като гореспоменатите действия прекалено много напомнят на действията на екипа от вица. Пълна безотговорност и престъпно нехайство – само по този начин може да  бъде определена политиката на кабинета „Борисов“.
Преди близо 15 години аз самият бях в положението на работниците от Сопот. Като млад офицер от вече несъществуващите Транспортни войски, заедно с колегите ми, бяхме достигнали момент, в който държавното предприятие ни дължеше по 5 работни заплати. В същото време обикаляхме из цялата страна и изграждахме пътища, магистрали, жп линии, почивни станции. Оправяхме свлачища, отстранявахме аварии, справяхме се с природни бедствия. Въпреки едната чест на пагона, към четвъртия месец хората започнаха да търсят резервен вариант, за да си изхранват семействата. Една част постъпиха като мене – с приятел отворихме компютърна зала, благодарение на която изкарвах някакви сносни пари в свободното си време. Друга част обаче решиха проблема си кардинално – просто започнаха да изнасят и да продават „на черно“ строителни материали и военно имущество. Един ден говорихме с колега, който ми каза, че се чудел дали на някое дежурство да не измъкне калашниците на поделението и да ги продаде на варненските криминални елементи. Дори беше измислил бизнес-план как да реализира продажбите. Така и не разбрах дали се е шегувал или не, защото пътищата ни в последствие се разделиха.
Не мога обаче да не отчета факта, че нервите на хората в Сопот вече са прекалено изпънати. И не е далече моментът, в който не учениците, а техните родители ще щурмуват складовете на заводите и ще си приберат стоката – като залог срещу неизплатените заплати. Дори може вече да са си подготвили бизнес-план – като този на моя колега от „Транспортни войски“. А подобен вариант не би представлявал проблем в един шивашки цех, но в предприятие, което произвежда базуки, миномети и снаряди, той навява едни твърде тъжни разсъждения за състоянието на националната сигурност. Сигурност, доверието в която е твърде сринато след атентата в Бургас.
Определено неплащането на заплати на цял град, който произвежда ракети и гранатомети издава плашеща липса на връзка с главния мозък. И докато при министър Добрев това е простено – все пак, допреди няколко години се е гонел с другарчетата си в игра на стражари и апаши и не е виждал подобни играчки на живо, при бившия преподавател-пожарникар Бойко Борисов си е за бой. Защото при разградената система за национална сигурност от складовете на ВМЗ ще излезе спецпродукция за ширпотреба. На ниски атрактивни цени за чужди инвеститори. Само дето не се знае дали няма тази продукция да бъде използвана от тях срещу самите нас.

 

Оригиналният материал е публикуван на моя нов сайт – komentator.bg. Посетете го и за други интересни текстове.

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

Стига кумувахте, че не остана природа !

 

За поредна скандална сделка информират бургаските ни колеги от „Биволъ“. Този път герой на несебърската заменка е другарят по карти на премиера – депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, познат за простолюдието като Емо Ротманса. Всъщност не става дума за заменка – просто партньора по белот на Бойко Борисов се опитва да закупи държавна земя, на която той си е построил плувен комплекс.

Едно време най-престижните професии бяха партиен секретар, милиционер, лекар, военен. Да станеш един от тях никак не беше лесно. Трябваше да си завършил най-малко партийна школа, УНСС, а най-добре престижен факултет на Софийския университет.В момента най-котираните позиции са: кумец, тъст, свекър, трети и четвърти в карето белот, десен бек на „Бистришките тигри“. За тях не се искат чак такива умения. Трябва само да не се ядосваш, когато трупнеш вале пика на ръка на премиера, а той после обяви белот от купи и ви вземат играта. Така или иначе безплатния полет до Варна няма да го плащаш ти. Или пък трябва да имаш въздух и да търчиш цял мач по десния фланг и да сипеш центрирания към Бойко, където той като истински централен нападател да бележи гол след гол. Под внимателния поглед на защитниците на противника и на вратаря, които трябва много да внимават да не стоят на пътя на топката, като истински противници на премиера.

Хубавата новина е, че както вътрешният министър Цветан Цветанов се изрази, той даже няма спомен на колко хора е кумувал. Според шегаджии-анализатори точният им брой ще се разбере при преброяване на гласовете на ГЕРБ на следващите избори. Така че винаги може да се надявате Кръстник да ви бъде някой голям началник – макар, че както се убеди Калинка от Варна под силен медиен натиск може дори и широкия гръб на Кръстника да не може да ви защити.

А иначе за кумците винаги ще се намери някое подаръче от страна на Кръстниците – я някоя дюничка, я екскурзия с правителствен самолет, я служебен апартамент и сладка служба. Лошата новина е за останалите, които играем спортен бриж, а не белот. Или като играем футбол го правим за удоволствие с приятели, а не с премиера за кариера.

Мили управляващи, не забравяйте – след вас сигурно ще дойдат нови Кръстници и всеки ще си води свои кумци. И най-добре вземете се разберете с тях да спрете да кумувате, че не остана природа!

Оригиналният материал е публикуван на моя нов сайт – komentator.bg. Посетете го и за други интересни текстове.

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

Ако Бойко беше музикант…

Колаж: misho.eu

Как ли би изглеждала България днес, ако нейния най-пръв и личен ерген навремето вместо да гони топката, бе залегнал над цигулката и вокалното майсторство? Ето избрани цитати от една паралелна вселена, до която misho.eu успя да се добере:

24 часа: „… От няколко години премиерът е регистриран вокалист на поп-фолк симфоничен оркестър оркестър „Бистришките славеи“. Оркестърът репетира три пъти в седмицата през работно време в ханче „Шумако“, като посетителите могат да чуят в оригинал от премиера „Побелях и остарявам“, „Радка Пиратка“ и разбира се „Тигре, тигре !“. Последната е и любимата песен на премиера, който не пропуска да гледа мач на Бистришките тигри. Както той самия казва – „Като малък другите деца ядяха филии с мас и тичаха подир топката. Аз трябваше да ям кроасани и да пия английски чай, докато свиря на цигулка и композирам. А мечтата ми бе просто един ден да стана централен нападател на Бистришките тигри… Но това явно ще стане в някой друг живот…“. Трябва да се отбележи, че в „Шумако“ всякакви подаръци за оркестъра са забранени след инцидента през миналата година. Тогава финансовия министър Симеон Дянков, разплакан и трогнат от песента „Когато бях овчарче“ даде като бакшиш целия резерв на Здравната каса…“
„Сега“: „… Пореден скандал гръмна покрай симфоничен оркестър „Бистришките славеи“ на премиера Бойко Борисов. Оказа се, че пиленцата заедно с народен фолк-състав „Етрополски баби“ на депутата Емо Ротманса са ползвали правителствения „Еърбъс“ за да отидат до Варна. Там те са си направили седянка, попяли и попили и след това се прибрали до София. Според премиера Борисов това е станало, защото е загубил надиграване на ръченица от Емо Ротманса. „Какво искате, цял куп световни звезди като Азис, Веско Маринов и Деян Икебаната са летели със самолет, та моите славеи ли да не могат?“, троснато отговори Бойко на въпрос на репортер на вестника. Поле обясни, че щял да продаде единия бъбрек на спонсора на етрополските баби и да плати горивото за самолета…“
Klassa.bg: „… Премиерът не пропусна да се заяде в парламента с бившия министър-председател Станишев. „Като е толкова отворен, нека да дойде да се надпяваме като мъже. Ама го е страх, че не може да се опъне на моя мъжки баритон с неговото мецосопрано. Те така управляваха 4 години – само наливаха пари за футбол, а културата никаква я няма – я вижте сега – нова концертна зала построих, сградата на операта я преместихме на половината терен на „Васил Левски“ посока НДК, и без това националите ни се уморяват като играят на цяло игрище…“, обясни премиерът. След това отиде на благотворителен концерт в новата зала, където пя заедно с Пласидо Доминго и Хулио Иглесиас…“
Mediapool: „… пропадна традиционния мини-стерски мини-концерт след днешното правителствено заседание. От квартета на линия бяха Бойко Борисов (цигулка), Цветан Цветанов (тъпан) и Аню Ангелов (военна тръба). Причина за провала бе културния министър Вежди Рашидов, който трябваше да свири на пиЯно, но си бе забравил необходимата каса водка…“
Afera.bg: „Човекът с хапчетата Веселин Марешки ще е новият спонсор на Пловдивската опера, съобщи премиерът Бойко Борисов. Аптекарският собственик ще вложи умопомрачителни средства, въпреки, че единственото културно мероприятие, на което някога е стъпвал е кукленото представление „Приключенията на Лиско“, когато е бил на 5 годинки. „На премиерът Борисов му бяха нужни точно 5 минути да ме убеди да се включа в това високохуманно начинание“, обясни Човекът с хапчетата. По информация на Афера, Борисов е обещал на Марешки безплатен двучасов концерт на уше от друга легенда – Веско Маринов. Разбира се ако откаже да поеме операта. По-късно Борисов е изпратил заместника си Цветан Цветанов и Веско Потния да убеждават директора на „Пристанище – Варна“ да спонсорира Хора на варненските момчета…“

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

Кой ще яде на геврото дупката

Преди няколко дена от Дойчебанк лансираха интересна теория за решаването на проблемите на Гърция. Според немците Атина може да въведе паралелна валута „гевро“, която да позволи на южните ни съседи да не излизат от еврозоната. По преценка на ДБ новата валута би струвала малко по-малко от половин евро.

Чудно как така братята арийци не са разбрали, че подобна валута вече съществува. Тя се нарича лев и се използва малко по-на север от Гърция. Че и цената й е толкова – половин евро. Нека Атина я въведе и ако иска нека да я преименува например на левро.

Въвеждането на леврото обаче няма да е достатъчно да се спаси гръцката икономика. Трябва да се вземе по възможност повече от северната съседка.

За да стане Гърция като България няма нужда да се внасят корумпирани политици – там си има достатъчно. Ще им пратим само няколко експерта. На първо място премиера Бойко Борисов, който ще ликвидира нуждата от избори за период от няколко години. Собственоръчно. И собственокрачно, когато се налага. Като начало ще премести Бистришките тигри в Атина. Постъпленията от пълната им доминация в Шампионската лига ще бъдат благородно внесени в държавния бюджет.

Бойко Борисов задължително върви в комплект със Симеон Дянков. Той ще изрита академичните старци от Олимп и ще даде на концесия Акропола, Метеора и Солунската митница. След това ще мине през бюджетите за здравеопазване и социални услуги като валяк през цинкова кофа. Както се казва няма гърци – няма проблем.

За съжаление най-големия проблем на цитирания план е, че не може да се внесе овчедушие от България. Българите толкова са свикнали да ги тъпчат, че всякакви икономически и финансови експерименти на техен гръб са посрещани с безразличие и кротко преживяне. Докато комшиите на юг неслучайно са известни като родината на демокрацията. И всеки опит да бъдат настъпвани свършва с масови протести.

Ние българите трябва да се замислим дали тряба да критикуваме комшиите, когато протестират. По-скоро трябва да критикуваме нашите управляващи, че след като сме в Европа равнището ни на живот е на нивото на централноафриканска държава. И да се борим за своите права.

 

Публикувано в Бизнес | Коментирайте

Господ ни предупреди за шистовия газ, ще го чуем ли?

В последните месеци много се изписа за шистовия газ. Тема, върху която се упражняваха много хора с различен успех и с различна степен на обществено внимание. За нас, живеещите в столицата, може би проблемите на Добруджа и хидравличните методи за извличане на газ ни изглеждаха прекалено далечни и прекалено теоретични. Или поне така беше до 3 часа сутринта на 23 май. Когато столицата се разтресе в буквалния смисъл. В последствие се разбра, че „виновник“ за труса е Пернишкия разлом. Който досега бе неизвестен (или поне извън средите на научната общност). Резонно изниква въпроса – след като един малък неизвестен разлом без очевиден повод може да докара почти шеста степен по скалата на Рихтер, какво ли би се случило, ако американска компания започне да нагнетява с хиляди тонове газ земетръсния район на Шабла. Където между впрочем напоследък всяка година има по едно земетресение между 3-та и 5-та степен.

За съжаление срещу напълно основателната тревога на жителите на Добруджа се изправи добре смазаната машина на посланик Уорлик и неговите български измекяри. Обаче реакцията на българите по особено чуствителната земетръсна тема „изяде“ главата на Уорлик, който се изживяваше като губернатор на провинция. След като негово височество обясни на изпадналите български индианци колко добра е американската компания „Шеврон“, съсипала природата в няколко държави, аборигените взеха че се организираха през Фейсбук и принудиха премиера Бойко Борисов да наложи мораториум на добива на шистов газ. Което обаче не означава забрана на добива а само временно спиране докато се намерят обосновани доводи той да започне. Малка, но победа!

След като метода на убеждаване от големия бял брат не помогна, влезе в сила план Б. Платени политици, учени и медии се втурнаха да обясняват колко ни е нужен шистовия газ. Разбира се начело на план Б излезоха хората, съсипали синята идея начело с Иван Костов. По принцип бившият премиер и неговите останали шепа съпартийци са хора, на които трябва да се дава трибуна само по време на фестивалите на затворническата самодейност. Именно хората, които по време на неговото управление придобиха на безценица работещите предприятия, в момента са проводник на американската корпоративна политика в България. Костов да бъде добър да си плати за загубите от приватизацията на „Балкан“, „Каолин“ и прочие предприятия, едва след това може да има очи да разправя колко е полезно да бъде надупчена Добруджа.

Но да се върнем на опитите с шистовия газ. Една от страните, в която бяха направени опити за добив на шистов газ е Великобритания. В района на Бирмингам, където подобни опити бяха извършени се установи засилване на сеизмичната активност и множество земетресения (за щастие с малък магнитуд). Нека обаче не забравяме, че това не е изявена земетръсна зона като в Шабла. Където в началото на миналия век е регистрирано земетресение от 7,2 по Рихтер, а при последното – от 5 по Рихтер лично новоизбрания тогава премиер Бойко Борисов ходи да посети пострадалия район.

На 22 май Природата и Господ ни дадоха знак. Че има неща, с които не трябва да се правят експерименти. Например със земните недра. Ако „Шеврон“ иска да добива шистов газ, да си го прави у дома. Може около Статуята на свободата, а защо не и около Белия дом? Ние няма да им пречим…

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

БДЖ се опита да убие 18 човека с нередовен влак

Мотрисата е спряна от движение със заповед на железопътната администрация, ръководството на компанията си го е преместило в другия крачол

Мотрисите на ужаса

Националният превозвач БДЖ направи пореден опит да влезе в световните новини след като замалко не почерни 18 семейства в стил американски треторазреден екшън. На 28 януари вечерта електрическа мотриса съветско производство, пътуваща от Бойчиновци за Мездра с 12 пътника и 6 души превозна бригада получава авария в спирачната система. След отказа на спирачките композицията прелита през гара Мездра и се спира чак до гара Струпец. Благодарение на професионализма на влаковата бригада и на моите колеги – ръководители движение и диспечери не се стига до инцидент, при който да загинат десетки пътници и служителина компанията.
Няма смисъл да коментирам техническия аспект на аварията, какво я е причинило, има ли виновен ревизор-вагони, но ще наблегна на няколко факта:
1. Влаковете Серия 32, ел.мотриси от СССР Рига, са над 40 годишни и са спрени от експлоатация със заповед на изпълнителния директор на ИАЖА от 2008г ., потвърдена през 2009 г. Забраната за движение не е отменена и до момента. Въпреки това шефовете на холдинга са си го преместили в другия крачол и продължават да пускат мотрисите убийци.
2. Влакът буквално прелита през стрелките на гара Мездра с над 60 км/ч при максимално разрешена скорост 25 км/ч. Господ е помогнал на хората във влака и на тези в близост до линията (която може да се каже че минава през централната градска част на града). Не мога и да не отбележа бързата реакция на дежурния ръководител, който явно е успял да построи за отрицателно време маршрут за преминаване на влака по централен коловоз, без преминаване по отклонение, което също е спасило влака.
3. Съкращенията в железниците рефлектираха масово именно върху низшия изпълнителски състав. Именно за това и синдикати и специалисти алармираха, че реформата в БДЖ се извършва за сметка на безопасността. Резултатите от „риформата“ вече се виждат. За съжаление инциденти като този не само че ще се случват, но и ще зачестяват.
Сега е моментът прокуратурата да се самосезира и да поеме като клиенти псевдоспециалистите Владимиров и Недев, преди тяхната реформа да струва човешки животи. Казано по-образно, по-добре да отбием две прасенца от свинята майка, отколкото да настъпи чума в свинефермата.
А че предстоят допълнителни наказания от Европа не се съмнявам, но ще оставя това за следващ постинг.

Публикувано в Общи приказки | 4 Коментара

„Реформата“ в БДЖ – нагла кражба на 60 млн. от бюджета

Владимир Владимиров

Владимир Владимиров

Днес в интервю за „Класа“ председателят на парламентарната комисия по транспорт и съобщения Иван Вълков отговори на един подценяван въпрос относно годишната субсидия за БДЖ, а именно – че за 2012 година компенсацията за социалната услуга за държавния мастодонт ще остане същата както и за тази година – 170 милиона лева.

 

Субсидията обаче се изплаща по списък в приложение 1 към Договора между Държавата и БДЖ. Тя се извършва на база изминати влаккилометри. Според договора (т.2.1.4.) обемът на превозите за посочените в Приложение № 1 линии е 20 045 000  влаккилометра годишно, от които с бързи влакове – 7 757 000, а с пътнически влакове 12 288 000 влаккилометра. След съкращенията на влаковете тези 20 милиона влаккилометра ще намалеят на около 13. Това означава, че при запазване на субсидията по договора, БДЖ ще получат 60 млн. лева от бюджета за превози, които НЕ СА ИЗВЪРШИЛИ. И тези превози ще дойдат от моя джоб като съвестен данъкоплатец. Както и на останалите българи.

 

Именно заради такива случаи ЕК и Европейската железопътна агенция изискват Железопътните администрации да са НЕЗАВИСИМИ. В България обаче това не е така и агенцията, която трябва да защитава правилата на практика става съучастник в кражбата на тези 60 милиона лева.

 

И какво излиза – прословутата „реформа в железниците“ на ГЕРБ е присвояване на 60 млн. лева, които бившия шеф на червения комсомол Владимир Владимиров ще може да използва по свое усмотрение. И най-вече да отчете как е намаляла загубата. Ами Владко, по тая логика ако спрете всички влакове и субсидията пак си остане 170 милиона лева, БДЖ ще стане егати печелившата компания. А ти ще си егати топмениджъра !

 

А после Владко нека обяснява, че от ЕК върнали плана заради синдикатите. Щеше да е смешно, ако е трагично. Поне след години той ще може да се хвали: „Егати държавата, щом аз съм им бил топмениджър.“

 

Още по темата от „Класа“

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

Лудите с картечницата окупираха железницата

Колаж: Misho.eu

Шефовете в БДЖ се държат като луди с картечница, обяви шефът на най-големия железничарски синдикат в България Петър Бунев. Това може би е най-точното описание на „реформите“, с които ръководството на компанията се опитва да впечатли българската общественост, ГЕРБ и най-вече първият ръководител на държавата Б.Борисов.

За да стане ясно обаче на драгите читатели, решихме да опишем последователно кой какъв луд е.

 

Луд с картечница #1

Владимир Владимиров, председател на УС на БДЖ.

Мото: „Не е луд който изяжда зелника, а този, който му го дава.“

Биографията на лицето Вадимиров се изчерпва с това, че е бил финансист в световно неизвестна фирма за хранителни продукти. Въпреки това той в момента е човекът, който коли и беси в БДЖ. Изключителната некомпетентност на Владимиров бе причина от ЕК да обявят планa му за реформа на компанията за неграмотен и нереализируем.

Въпреки, че постоянно иска съкращения, Владимиров избягва да коментира администрацията си. А именно той въведе практиката всяко поделение на БДЖ да се ръководи не от един, а от двама директора. Така наречените „съуправители“ се подбират не по качества, а по заслуги към партията – майка.

Владимиров бе и човекът, който съкрати поделенията на БДЖ – Товарни превози в товарообразуващите центрове Варна и Бургас, което позволи на частните жп превозвачи да поемат доходоносните товаропотоци от пристанищата. Отделно Владимиров се отказа и от Фериботния комплекс – Варна, където БДЖ държеше стратегическо монополно положение, съответно товарите пристигащи по море от Русия и Грузия. В момента Фериботния комплекс се подготвя за концесия, като обществена тайна е кой ще го вземе – известна варненска трибуквена групировка.

 

Луд с картечница #2

Йордан Недев, изпълнителен директор на БДЖ

Мото: „Може да е луд, но господинът е от Лондон“

Директор на БДЖ е първата реална работа на лицето Недев. В продължение на дълги години той е консултирал. Именно доброто усвояване на пари по консултантски проекти за реформата в БДЖ е причина да бъде поканен за изпълнителен директор.

Това, което обаче Недев не е очаквал е, че ще бъде една скъпоплатена секретарка на луд с картечница #1. Реално задачата на Недев е когато Владимиров му каже: „Скочи!“, да попита: „Колко високо, г-н Владимиров?“.

Според биографията на Недев, той е завършил Лондон Бизнес Скуул през 2002 г. Явно повлиян от благородническото английско възпитание, което е получил там, първата му работа като шеф на БДЖ бе да нарече компанията „боклук“ и „цирей“. След което изгони синдикатите от стаите им, понеже били на неговия етаж и го притеснявали.

 

Луд с картечница #3

Веселин Василев, изпълнителен директор на ИА „Железопътна администрация“ (ИАЖА)

Мото: „Може и да съм луд, но за това се обърнете към пресцентъра“

Г-н Василев е бивш локомотивен машинист, служител на бизнесмена Васил Божков във фалиралото му железопътно дружество. Благодарение на тази връзка Василев е назначен за директор на железопътния регулатор в транспортното министерство.

По принцип ръководството на БДЖ извърши страшно много нарушения по обслужването на клиентите. Ведомството на #3 обаче вместо да ги санкционира си направи оглушки.

Страшното е, че Василев и неговите подчинени са органът, който трябва да наблюдава изпълнението на договора за социална услуга, по който БДЖ получава 170 милиона лева от джоба на българските данъкоплатци. И ако по плана на Луд #1 и Луд #2 се съкратят 1/3 от субсидираните влакове, Луд #3 трябва да ги санкционира с около 60 милиона. Но вместо да отговори на простия журналистически въпрос дали ще го направи, той препраща към пресцентъра. Понеже е по-лесно и не трябва да дава обяснения.

 

Луд с картечница #4

Ивайло Московски, министър на транспорта и съобщенията

Мото: „Аз съм луд, но поне съм симпатичен!“

От всичките луди транспортния министър е най-нормален и симпатичен. При него проблемът е, че наследи заварено положение – назначения по партийна линия луд #1 и неговите планове. От всичките описани Московски е най-диалогичен, което не компенсира неговата доста висока некомпетентност. Луд #4 официално заяви, че договора за социална услуга не значи нищо пред неговите решения. Което макар и да звучи в стила на неговия патрон Бойко Борисов е изключително негативен сигнал към всички потенциални инвститори в областта на българския транспорт.

Въпреки всичко, ако нещо се постигне като компромисен вариант във връзка със стачката, може да се очаква единствено от него. Ако разбира се му стиска да освободи луд #1 и евентуално луд #2 вместо да съкрати 2000 нормални железничари. Поне се появиха и някакви признаци на това – в ефира на БНТ каза директно на луд #1, че говори глупости, когато оня обясняваше, как ще съди и уволнява стачкуващите железничари.

 

Луд с картечница #5

Бойко Борисов, министър председател на Република България

Мото: “Аз не съм се возил на железница, следователно тя не съществува.“

„Ще стачкуват, за да върнат 800 милиона на държавата? Би било прекрасно, ако го направят, за това, че са изхарчили 800 милиона през годините от всички пари на българите. Надявам се, ако правят такава стачка, да върнат парите на всички данъкоплатци“ – само заради това изказване българските железничари трябва да влязат в Министерски съвет и да изритат с шутове премиера. Защото по времето на най-големите кражби в държавата, Борисов бе активист на управляващата партия НДСВ, като дори беше и главен секретар на МВР. Само че тогава беше зает да си урежда срещи със Сретен Йосич и знайни и незнайни приятели от мутренските времена.

 

Разбира се лудите с картечницата не се изчерпват с гореописаните. Към тях могат да се добавят много други по-дребни луди с по-дребни картечници, някои даже и с автоматчета или с пистолетчета. Ако някой от тях е обиден, нека да се обади.

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

На криво магаре и „Комерсант” му пречи

Да поръсим Плевнелиев за интервю (със сол или пипер избете сами)

Преди седмица в разговор с приятел споделих своето мнение, че и стадо магарета да са в предизборния щаб на Росен Плевнелиев, човечеца ще спечели президентските избори. Просто защото няма срещу кого да се бори. Той има зад себе си мощния гръб на бате си Бойко, което е голям плюс, защото двамата имат абсолютно различни таргет групи. Самият Плевнелиев е пълна противоположност на Бойко – интелигентен, с приятно излъчване, с успехи в бизнеса, незабъркан в мутренски истории. Така комбинацията Бойко+Плевнелиев просто няма начин да не победи.

Не така обаче разсъждават гореспоменатото стадо магарета, които формират предизборния щаб на споменатия кандидат-президент. А те са специални породисти, подбирани от 36 PR агенции. В усилията си да провалят Плевнелиев, те насочиха своя гняв срещу руския „Комерсант” и неговия кореспондент в България Николай Марченко.

Та видите ли, в обзорен материал Ники да вземе да напише че Росен Плевнелиев смята да поддържа добри връзки с Русия. Освен това смята да не спъва дейността на руските компании в българия след като бъде избран за президент.

На това марковците от щаба реагираха все едно са получили дневната си доза бодли отзад вместо отпред. В специална декларация те едва ли не изкараха Ники и „Комерсант“ престъпници, а мисълта че Плевнелиев може да харесва Русия разтърси основите на магарешкия им екзистенциализъм.

След като щабът „Марко“ намери враг в лицето на журналиста Николай Марченко, им хрумна гениалната идея да поучат и другите медии какво трябва да правят. Включително как трябва да поднесат извиненията си, че са цитирали „Комерсант“. Въпреки, че най-малкото изборният щаб има право да поиска това. Ако самият Плевнелиев се е засегнал – нека той самият да го каже. Нека да излезе той и да обяви: „ Аз се засегнах, защото руско издание написа, че искам да съм приятел на Москва и че няма да преча на руските капитали, които искат да инвестират в икономиката ни. Категорично заявявам, че това не е вярно !“ Ако наистина е толкова засегнат даже може да изгори руския флаг в студиото на БТВ и да обяви предварително трета световна война на Москва.

Марковците от щаба обаче явно решиха да използват тънкия момент на заиграването на народното недоволство от Миролюба Бенатова и респективно от медиите да се пробват да го „яхнат“ един вид. Как така тия продажни журналисти клеветят бедния Росен, обиждат народа и заедно с циганите палят и изнасилват мъже, жени, девойки и овце ! Нищо, че Бойко Борисов е впрегнал всичките си медии да целуват герберски задници и кротко да си мълчат за безобразията като например синята зона във Варна, която още неприета от общинския съвет вече е разпарчетосана между фирмите на местните герберски лидери.

За съжаление почти всички всички медии клекнаха пред магаретата на Плевнелиев. Някои дори се окъкаха. Като Дарик, които пуснаха (дали нарочно или не само те си знаят) текста: „Прави впечатление, че изданието публикува периодично поредици от статии, коментари и изказвания на Росен Плевнелиев, макар че до момента нито веднъж никой представител от „Комерсант“, не е поръсил г-н Плевнелиев за интервю или мнение.“. Явно г-н Плевнелиев като всеки гербер трябва да бъде „поръсен“, за да даде интервю или мнение. Дали с вода, дали със сол и пипер или с малко златце или зеленко – само марковците знаят.

 

UPDATE:

Христо Николов:
Длъжен съм да поясня нещо, преди всичко на колегите, за да го имат предвид по отношение на „скандала“ между Плевнелиев и уж измислиците в „Комерсант“, написани от Николай Марченко, защото съм пряк свидетел от началото до края.

Преди време в „Комерсант“ се появи статия, чийто смисъл мога да сведа до изречението „Ако българите изберат Плевнелиев за президент, това ще е лошо за Русия, защото той е противник на българо-руските енергийни проекти“. Там за цитати бяха използвани негови публични изказвания. Сега, защо в този вестник гледат по този начин на нещата, си е техен проблем.

Преди няколко дни в редакцията ни дойде Плевнелиев да снима клип, вероятно заради хубавия изглед към София. Снимахме се с него и тогава Николайчо, който сътрудничи на „Комерсант“, му се представи. Реакцията беше (ще го кажа малко по-меко) доста бурна. Първо заяви, че тази статия му направила голяма услуга (вероятно имаше предвид в някои кръгове), но че това не било вярно. Че той в никакъв случай нямало да слага прът в колелата на българо-руските енергийни проекти, че всичко щяло да стане така, па иначе – всички онези цитати, които впоследстиве Марченко използва.

Всичко това се разви на 6 очи, макар че наоколо имаше и колеги, които може би са подочули нещо. Марченко помоли Плевнелиев първото интервю за чужда медия след избирането му за президент да е за „Комерсант“. Онзи естествено каза да се обърне към пресцентъра и с това контактът приключи. Между другото никой от предизборния щаб, нито от пресцентъра беше наоколо.

Затова ми е необяснима реакцията на щаба на Плевнелиев, които изсипаха върху момчето всичко, което можаха да изкарат от вътрешностите си. И друг път се е случвало в медии да се появят цитати, за които журналистът няма доказателства, но това не ги прави по-малко достоверни, нали? Не всеки път можеш да извадиш диктофон, да не говорим пък за телефонните разговори. Аз съм си развил в течение на годините свои си техники да парирам подобни атаки, но Николай няма още 25 години и се чуди къде е попаднал. Грешката, която той направи е, че не предупреди Плевнелиев, че ще го цитира. А я направи, защото смяташе, че изправя несправедливост по отношение на Плевнелиев и че човекът няма да има нищо против.

Има и друг момент – преводите на „Комерсант“ в българската преса се правят от най-различни издания и всяко от тях подбира такъв акцент, какъвто му се вижда най-интересен. В самия „Комерсант“ имат особен подход към заглавията и лийдовете си и всичко това позволява доста вариации. Не знам – може би щабът на Плевнелиев се е издразнил от българската трактовка на написаното в „Комерсант“. Но във всеки случай не може да се каже, че руският вестник си е измислил интервю с Плевнелиев. Просто защото там не е имало интервю.

Колкото до „интервюто“, да ви кажа нещо от кухнята. Марченко попита в Москва какво да прави, дали да иска по официален път интервю от Плевнелиев и дали ще го публикуват. И знаете ли какво му отговориха от редакцията на вестника, издаван в путинова Русия? „Ами те ако така се държат с Вас, ще видят интервю в нашия вестник друг път“.

Разказвам тези подробности, за да си направите сами заключение. 

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте

МВР пак си направи пиар на чужд гръб

Четирима доброволци край Созопол откраднаха държавен катер, за да спасят 18 човека

Из сводката на МВР – Бургас: « На 10.08.т.г. около 19.50 ч. в Локалния координационен център, който е част от интегрираната система за наблюдение на Регионален граничен сектор – Бургас, е получено съобщение за бедстваща яхта «Олимп» с шестима български граждани на борда, сред които и 12 годишно дете. Яхтата се е намирала в близост до остров Свети Иван край Созопол, но поради поривите на вятъра, достигащи на моменти до 18 м. / сек., е станала неуправляема и заседнала в скалите около острова, разположени в северната му част. В резултат на съприкосновението със скалите корпуса на яхта «Олимп» се пропукал и започнала да навлиза вода. Бедстващите успели да слязат на острова, където изчакали пристигането на двата спасителни екипа, придвижващи се с катер на Морска администрация «Спасител 4» и кораб на Регионален граничен сектор – Бургас. Спасителните действия са ръководени от Локалния координационен център, като до остров Свети Иван е доплувал катера, поради наличието на плитчини и скали. Около 21.40 ч. бедстващите граждани са откарани до созополското пристанище. Паралелно с възникналия с яхтата «Олимп» инцидент, служителите от Регионален граничен сектор – Бургас и Морска администрация са се отзовали на втори сигнал за бедстващи в морето двама мъже, които с рибарската си лодка са били в района на нос Колкита, южно от Созопол. Сигналът е получен, чрез тел. 112 в 20.35 ч., като рибарите са получавали светлинна сигнализация от патрул на Регионален граничен сектор – Бургас, разположен на скалите. Благодарение на мобилната навигация, осъществявана от Локалния координационен център, рибарите са успели да открият талян и да вържат лодката си за него, докато бъдат открити от катера на Морска администрация «Спасител 4» и кораба на Регионален граничен сектор – Бургас. Бедстващите са били изтеглени с въжета от катера, който единствено се е приближил максимално до нос Колкита, поради наличието на плитчини и скали. Рибарите са откарани до созополското пристанище, откъдето са се прибрали по домовете си.»

 

Ако човек прочете този откъс от сводката или изгледа новините ще остане с впечатлението, че Гранична полиция и ИА «Морска администрация» (ИАМА) са направили егати спасителната операция. Направо готов сценарий за екшън с участието най-малко на Жан клод Ван Дам, Стъвън Сийгъл и (разбира се) Брус Уилис.

Обаче misho.eu по съвсем разбираеми причини не вярва на полицейските сводки и за ужас на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността” се свърза с участниците в спасителната операция. Истината всъщност се оказа, че няма нищо общо с фантазиите на бургаските пиари в униформа.

 

Какво се случва в същност?

 

След получаване на сигнала за бедствие по официални канали и чрез Мтел 161, координационният център на Гранична полиция оповестява освен морска администрация и доброволческата организация Булсар. За късмет в Созопол са четирима човека – подводният археолог и фотограф Михаил Заимов (брат на бившия кандидат за кмет на София Мартин Заимов), Владимир Явашев, Матей Матеев и Илия Минев. Четиримата веднага тръгват към бедстващата яхта „Олимп”, въпреки високото вълнение от 4 бала. В продължение на няколко часа се правят опити за освобождаване на яхтата, но надуваемата моторна лодка на булсарци не е достатъчно мощна да изтегли заседналия съд. А заради високото вълнение (над 4 бала) на опасност се излага и живота на спасителите. Тогава булсарците се сещат, че на пристанището „Марина порт” стои на съхранение един от печално известните катери на Морска администрация – „Спасител 4”. Той така и няма назначен и обучен екипаж и стои като паметник на безидейната дейност на държавата по морска линия. След като се уверяват, че всички хора от яхтата са евакуирани на брега на островчето свети Иван, четиримата се връщат до „Марина порт” и заедно с управителя на пристанището „приватизират” собствеността на ИАМА и се връщат на мястото на корабокрушението.

В същото време се получава сигнал за бедствие на нова лодка – този път двама рибари са заклещени от големите вълни в далян с повреден мотор на лодката. Доброволците успяват с „откраднатия” катер да приберат с помощта на въжета екипажа на „Олимп” – 8 човека, от които 2 деца и да се притекат на помощ и на двамата рибари, които са спасени, въпреки че лодката им потъва.

Оказва се, че това не са единствените инциденти в същия ден. Хората на Заимов помагат на екипажите на още 2 катера в беда, единият от които потъва, а другият е изтеглен на пясъка. С това „сметката на спасените” от булсарци за 1 ден набъбва на 18 души !

Разбира се подвигът на тези мъже остава незабелязан от медиите. В официалните репортажи и прессъобщения цялата „слава” отива за Гранична полиция и ИАМА. А според Михаил Заимов през цялото време не е имало никакъв кораб на граничарите, имало е един изкаран катер от страна на администрацията, който се е оплел в мидените заграждения и въобще не е участвал в операцията. Най-фрапиращи обаче са изказванията на морската администрация и по-специално на и.д. шефа й в Бургас Жельо Вълков. Според него „И голям шанс, голям късмет извадиха, че в момента спасителните корабчета, които пуснахме, бяха на место и много бързо се помогна на хората». Големият шанс, капитане ми Жельо, е че доброволците ти «приватизираха» безпризорно оставения катер в «Марина порт». В противен случай вместо да се пъчиш по телевизията, щеше да броиш удавници.

Иначе престъпното бездействие на държавата по отношение на морското спасяване продължава и в момента. Някой трябва да разбере, че не може да се разчита на шепа доброволци да покрият целия морски район на отговорност. Защото в случая ако не беше подвига на тези няколко мъже, челните заглавия на вестниците щяха да бъдат за 18 трупа край Созопол. И ако на доброволците не може да се помага, поне не трябва да им се пречи. Защото току виж, вместо награда ги прибрали в полицията в Созопол да пишат обяснения как така са откраднали държавен катер. И да ги накарат да възстановят изразходваното гориво. А дирекцията за връзки с обществеността и протокол да обяви това за акция „Корабокрушенците”.

 

 

Публикувано в Общи приказки | Коментирайте