Протестите в Турция решават бъдещето на Европа

 

България трябва да е първата, която да подкрепи „турската пролет“

Докато в България все още не са стихнали емоциите покрай последните парламентарни избори, на няколкостотин километра на югоизток текат събития, които могат да се окажат по-важни за нас отколкото съставянето на правителството на Орешарски. В Истанбул, Анкара, Измир и още над двайсет града едно недемократично правителство прави опити да смачка с бой, водни струи, сълзотворен газ и дори химическо оръжие протестът на най-будната част от турското общество. Това, което се случва в югоизточната ни съседка е може би най-важната „пролетна революция“, която може да реши съдбата не само на турския народ, а и на една голяма част от Европа, включително и на България. Защото турският модел на управление по един много странен начин се експонира и в събитията у нас, а и в други страни със силно присъствие на исляма.

Историята на тези протести започва в края на миналия век. През 1997 г. под натиск от страна на армията правителството на Неджметин Ербакан е свалено, а Партията на благоденствието (ПБ) е забранена. Тогавашният кмет на Истанбул Тайип Ердоган е осъден на 4 месеца затвор за нарушаване на принципите на светската република – основен модел на управление, завещан на турците от техния духовен баща – Кемал Ататюрк. Точно тези принципи правят Турция нормална държава, със светски режим на управление, равнопоставеност на половете и забрана на всякакви религиозни символи в обществения живот. Който е ходил в големите градове на страната ще забележи, че те по никакъв начин не се различават от останалите части на Европа.

През 2001 г. обаче наследникът на ПБ – Партията на справедливостта и развитието печели изборите, а Ердоган става премиер на Турция. Проислямистката ориентация на ПСР се балансира до голяма степен с успешните икономически мерки. В последните години обаче правителството в Анкара започва постепенно да налага все повече и повече забрани, ограничаващи правата на гражданите, голяма част от които вече са свикнали да живеят с европейските, а не с ислямските ценности.

През 2012 г. в един голям процес правителството на Ердоган на практика обезглавява ръководството на армията. Това се случва в страна където по презумпция началника на генералния щаб е третия по сила човек в цялата страна. Военните в Турция са един от гарантите на светската държава, а със смачкването на тяхното ръководство се ликвидира главната пречка пред ислямизацията на държавата.

В крайна сметка съдбата на един обикновен парк се яви като катализатор на събитията, които се натрупват повече от десетилетие в турското общество, което все повече се разделя на две – прогресивните и проевропейски настроени жители на турските мегаполиси от една страна и слабообразованите, но многобройни жители на източната част на страната, където на практика се живее съобразно законите на шериата. Именно това разцепление е едно от основните опасения за избухване на гражданска война. Защото ако все пак армията се намеси в защита на светската република, привържениците на ПСР могат да вдигнат източните райони.

Изключително важна в момента е международната реакция към протестите в Турция. Особено в светлината на тоталното медийно затъмнение, наложено от властите в Анкара. Реално жестоките събития по един или друг начин се неглижират в останалите страни, включително и у нас. А залогът е много висок. Защото моделът на натрупване на критична мюсюлманска маса води до влизането в управлението и налагането на ценностите на исляма над тези на гражданското общество. И криворазбраната толерантност води точно до подобен сблъсък на цивилизации. И ако протестите в Турция загубят, ще получим един много ислямизиран съсед с едномилионна армия. Тогава сблъсъкът на цивилизациите вече няма да е Анкара или Истанбул, а ще бъдат други столици – до няколко години София и Скопие, а в по-далечна перспектива – цяла Европа.

Сега е моментът от геополитическа гледна точка България да защити протестиращата интелигенция в Турция. За добро или лошо дългата ръка направителството в Анкара заложи на два губещи коня – Бойко Борисов и Касим Дал. По този начин бяха отвързани ръцете на ДПС да излезе от образа на етническа партия и да се озъби на бившите си покровители. Засега индикации от новата тройна коалиция за подобни действия няма. Дори и от отявления на думи туркофоб Волен Сидеров. За съжаление и гражданското общество у нас засега не иска категоричното изразяване на позиция от страна на управляващите.

В момента стотици хиляди граждани на Република Турция се бият по улиците на големите градове за правото да бъдат граждани на една демократична държава. Подкрепата за тях е важна. И нека когато минаваме по булевард „Левски“ и видим протестиращите турски студенти да спрем и да ги подкрепим. Защото те не протестират само за себе си. Те го правят и за нас.

 * Материалът е публикуван и в другия ми сайт – www.komentator.bg . Можете да го посетите и да прочетете още коментари, анализи и разследвания.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

За misho

Михаил Рангелов, www.klassa.bg
Публикувано в Политика. Постоянна връзка.