Обречени на правителство

И четирите парламентарни сили нямат интерес от нови избори

Ако наистина са верни теориите, че някаква невидима ръка наглася резултатите от изборите в България, то тя определено принадлежи на човек с развито чувство за черен хумор. От гледна точка на механиката се получи идеален нулев резултат – четирите сили, дърпащи чергата от своя край така са се балансирали, че никой не може да издърпа чергата към себе си. На пръв поглед излиза, че всичко сочи към нови избори. Дали обаче е така?

Всъщност нито един от четирите играча няма интерес да има пренареждане. Дори ГЕРБ, които очевидно няма да влезнат във властта този път. Тяхното искане за касиране на изборите и провеждане на нови повече прилича на опит за запазване на имунитет на лидерите, отколкото някаква отчаяна надежда да постигнат по-добър резултат. А и както се очертава, този път върху печатниците ще има по-строг контрол.

БСП, Атака и ДПС също нямат интерес за нови избори. На 12 май по-малките играчи излезнаха разединени и неорганизирани заради малкото време за подготовка. Никой обаче не може да гарантира, че и при следващите избори ще е така. А на много малко от влизане в парламента бяха и НФСБ, и Гражданите на Кунева.

Партията на телвизия „СКАТ” със сигурност е довела до изпотяване Волен Сидеров. Навремето приятели, сега върли противници в областта на националистическия вот. А кой знае дали в този кошмар няма да решат да се присъединят воеводите от ВМРО? Една коалиция между НФСБ и ВМРО би събрала едни проценти, с които би дишала доста влажно и потно във врата на Сидеров. И би му „изяла” голяма част от депутатите.

Подобен проблем има, макар и в по-малък мащаб ДПС с турските гласове. Коалицията на Касим Дал не успя да стигне до 2%, но все пак си остават една сравнително реална заплаха за откъсване на сериозна част от етническия вот.

Над четирите „коня на апокалипсиса” са надвиснали и още две доста сериозни сенки. Първата от тях е страхът от обединеното дясно. След като в синия спектър всички вождове си направиха публично харакири, вече всичко е възможно. Особено ако се използва партията на Кунева без Кунева. И партията на Костов без Костов. И СДС, което така или иначе обикаля последните месеци политическото пространство като конник без глава, а до два месец никой няма да си спомня как му се е казвал председателя. Може би точно липсата на старите муцуни е това, което трябва на синята идея да се обедини. А ако това се получи, новото синьо стартира „от воле” с близо 7,5% избиратели – колкото постигнаха на сегашните избори. И нищо чудно да отхапят такова голямо парче от ГЕРБ, каквото и те не могат да си представят в момента.

В никакъв случай не трябва да се забравя и протестния вот. Въпреки сравнително ниските резултати партиите които биха могли да се обединят в тази зона – „Глас народен” на Светльо Витков, Зелените на Борислав Сандов, както и Движението за граждански контрол, се оказва че събират 2,5% от гласовете, при положение, че реално не проведоха почти никаква предизборна кампания. А ако се стигне до нови избори, целокупното българско население вече ще е получило нови „подаръци” от ДКЕВР под формата на по-високи сметки, преди всичко за ток. И ако някой си мисли, че протестите са спрели, жестоко се лъже.

В подобна патова ситуация единствения шанс да няма нови избори се нарича програмно експертно правителство. Няма начин да има официална нова тройна коалиция – това означава и „Атака” и ДПС да се самоубият ритуално пред своите избиратели. Ако обаче те подкрепят програмно правителство, остават политически „чисти”, като при провал основният губещ ще е … БСП. Както се казва и вълкът сит, и агнето цяло, а на овчаря – вечна му памет. Но такава е горчивата шега на невидимата ръка с черния хумор. Просто сме обречени на правителство. Дано да не е от най-лошите.

 

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

За misho

Михаил Рангелов, www.klassa.bg
Публикувано в Политика. Постоянна връзка.