Експлоатиране на една трагедия

Решението на правителството е все едно вълкът да обяви ден на траур за Червената шапчица и баба й

 

Днес е ден на национален траур. Официално обявен от правителството – по случай смъртта на Пламен Горанов от Варна. Човекът, който се запали в знак на протест срещу срастването на пари и власт.
Само че, решението на правителството да обяви траур не изглежда искрено. Ако искаха да уважат паметта на Пламен, вместо него беше по-добре да влязат всички видове проверки в община Варна. Както видяхме, с електроразпределителните дружества е необходимо само едно щракване на пръсти. А община Варна си плаче не само за финансови ревизии, но направо за прокурорски проверки. И то от много време, но досега над Кирил Йорданов беше опънат един много голям чадър. Точно от това правителство, което го подкрепи. А се оказа, че той бил „най-малкото зло”.


Ако от правителството искаха да уважат паметта на Пламен, поне от кумова срама можеха да споменат, че той се бори не само срещу кмета на Варна, но и срещу силово-икономическата групировка ТИМ. Но нито един политик, нито една телевизия не спомена това, все едно, че са във филм за Хари Потър, който се бори срещу „този, чието име не бива да се споменава”. Всъщност, в знак на траур за смъртта на Пламен правителството взе решение да даде без търг 160 декара на летище София точно на ТИМ, които Пламен назова пред микрофона.
Решението на Бойко Борисов и компания е все едно вълкът на Шарл Перо да обяви ден на траур за Червената шапчица и баба й. Прекалено много прилича на подигравка, за да е истина. И без да бъде официално обявено, стотици хиляди българи страдат за Пламен заедно с неговото семейство.
Ако парламентът и правителството действително скърбяха за Пламен, трябваше да се покажат по телевизиите и да се извинят. След което да си отидат.

 

Оригиналният материал е публикуван на моя нов сайт – komentator.bg. Посетете го и за други интересни текстове.

Сподели:
Edno23 Favit Svejo Twitter Facebook Google Buzz Delicious Google Bookmarks Digg

За misho

Михаил Рангелов, www.klassa.bg
Публикувано в Общи приказки. Постоянна връзка.