misho.eu Добре дошли в Тъмната страна (предлагаме бисквитки)

БатковинаPosted by misho on септември 2nd, 2010

Тайните бизнесмотиви на атаката на собственика на „Левски“ срещу транспортния министър Александър Цветков

Случи се чудо ! Най-проправителственият вестник „Стандарт“ излезе с цели три страници обвинения в корупция срещу транспортния министър Александър Цветков. Какъв драматичен старт на септември, драги зрители и радиослушатели ! Нима най-сетне в България се прояви истинската разследваща журналистика?

Да, ама не

Александър Цветков е обвинен за нарушения в областта на железопътния, пътния и въздушния транспорт. Прави впечатление отсъствието на водния транспорт. Което е много любопитно при положение, че неуредиците там са доста големи, както разбира се и нарушенията. Идеално поле за изява на един разследващ журналист. Има обаче една тънка подробност – по случай стоте дни от управлението на ГЕРБ, Александър Цветков смени шефа на ИА „Морска Администрация“ Николай Апостолов с главния секретар на агенцията Сергей Църнаклийски. В което няма нищо лошо. Слуховете тогава обаче бяха, че кандидатурата на министъра е била съвсем друга, даже според варненски вестник човекът е бил повикан в София да подпише договор и да започне работа. Тогава обаче се е намесило силно лоби, начело с виден софийски общинар и брата на Тодор Батков – Мартин Батков, който за незапознатите е човекът, даващ редакционните нагласи на вестник „Стандарт“. И Александър Цветков е бил принуден да свие знамената и да назначи Църнаклийски, когото впрочем доклад на инспектората на транспортното министерство е уличил в конфликт на интереси покрай скандалната история за отдаването под наем на кораба „Перун“.

Мога само да си представя как се е чувствал министър Цветков, когато на официалната пресконференция за първите сто дни на управлението му зададох въпроса защо назначава за шеф на агенция човек, за когото току-що е подписал доклад на инспектората за извършени нарушения. На това се казва да те насадят на пачи яйца !!! И темата беше подхваната от всички вестници. С изключение разбира се на „Стандарт“.

Операция „Гебеджи“*

Една от покупките на адвокат Батков е стъкларския завод в Белослав. Според местни хора с помощта на кмета той е изкупил имотите в близост до завода, за да получи излаз на Варненското езеро. Макар и за някои от тях да се водят все още съдебни дела. Въпреки всичко излазът на завода на море е факт. Идеален момент за да си построиш… пристанище. Или да участваш в концесията на някое от съседните. За което ти трябва разрешение от транспортното министерство. Което не би трябвало да е проблем, когато си уредил свой човек за шеф на морската администрация и си медиен стожер на Бате Бойковото правителство. Явно обаче това, което е поискано за отплата на медийното обслужване не е получено. Най-вероятно Александър Цветков се е заинатил. Защото министърът по мои наблюдения може да не е особено компетентен, със слаба кадрова политика, но е честен и все още некорумпиран (поне по българските стандарти). И единственото обвинение на „Стандарт“, което има почва е именно за слабите назначения. Въпреки това най-вероятно заради ината си Александър Цветков ще си замине при следващите министерски рокади. Защото Бойко Борисов се страхува единствено от медиите. И то от тези с национално покритие.

Малко уточнение, понеже приятели ми задаоха въпроса за клубната принадлежност: Не съм фен на ЦСКА. Даже напротив – аз съм потомствен левскар. Въпреки, че уважавам червените, победата над тях в първия кръг на шампионата ми напълни душата. Лични мотиви срещу адвокат Батков нямам. Даже искам да го видя как вдига купата на УЕФА ! Хората обаче имат право да знаят истината.

* Гебеджи – старото име на Белослав

ОлигофрениадаPosted by misho on август 29th, 2010

Преди два дни шефът на спешната помощ в ИСУЛ д-р Владимир Атанасов бе отстранен от поста си. Причината – нарече в национален ефир „олигофрени“ чиновниците от здравното министерство, които без да познават нормативните документи са орязали парите за спешната помощ в болницата. На практика се оказа, че директорът на ИСУЛ по принцип бил съгласен с колегата си, но подобни думички трябвало да се използват на маса, между приятели и прочие.

А всъщност наказанието на Атанасов е затова, че си е позволил публично да каже истината, че „царят е гол“. Защото гореспоменатия епитет не би трябвало да се отнася само до чиновниците в здравното министерство, а до всички, които в момента закопават здравеопазването ни. С неадекватната министърка, която обяснява колко мляко трябва да се пие на ден, но няма грам идея какво трябва да се направи за да може българите да получават здравно обслужване като истински европейци. С неадекватния министър на финансите, който не може да обясни къде е резерва на Здравната каса и дали не се използва той за да излъжем европейците колко финансово стабилни сме. Въобще здравната ни реформа прилича на едни специални олимпийски игри. За бавноразвиващи се. В която за съжаление се състезават все по-големи и по-големи олигофрени, а наградата за първо място е тиквен медал и грамота по случай умъртвяването на здравната система.

Но да се върнем на д-р Атанасов, който вече е редови невролог в ИСУЛ. Според мене причината да го свалят от длъжност не е това, че е обидил чиновниците. По-вероятно е да се е оплакала някоя неправителствена организация на олигофрените. Защото ги сравняват с чиновниците в здравното министерство. Което като се замисли човек наистина е кофти сравнение.

А има и друг вариант. Като специалист д-р Атанасов е поставил правилната диагноза на чиновниците. Обаче те не са имали направление от личния лекар. И не са си платили потребителска такса.

При всички положения е важно да има виновник. Който да обере пешкира. А нежните души и сърца на състезателите в здравната олигофрениада ще бъдат успокоени. И състезанието им може да продължи.

Disclaimer: Настоящата публикация няма за цел да се подиграва на хората, които са с описаното заболяване по рождение. Обект на критика е здравната реформа в България и хората, които я правят.

Как бе направена женатаPosted by misho on август 26th, 2010

”Настоящият пост е свързан с участието ми в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Всъщност участвам заради предизвикателството и понеже покрай летните жеги ме мързеше да пиша неща за блога.“

- Господ чу молбата ти, Адаме. Ще ти създаде спътница в живота. – Свети Петър извади тежка папка и намести с показалец очилата си. – Само че преди това трябва да извършим малко формалности. Това са твоите екземпляри от документите, това са моите – ето ти и перо и мастило, за да можеш да попълваш.

- Време беше – изръмжа брадясалия мъж. Вече осми месец чакаше отговор на молбата си, беше си получил листче с изходяш номер, което използва на четвъртия месец. Тогава беше получил леко разстройство и вместо да се бърше с ръка, изобрети тоалетната хартия.

- Ааааа, без да се сърдим ! Свети Георги чака две години за нов термостат на летящия кон, дето прегряваше при срещи със змейове, така че твоето нищо не е! Такааааа, име, презиме, фамилия, постоянен адрес – Свети Петър подрънка с ключовете, за да си придаде тежест.

- Ами… казвам се Адам от Райската градина. А за презиме и фамилия, доколкото знам би трябвало да съм имал родители, а аз нямам.

- Ааааа не може така, до тия полета са ми сложени звезди. Това значи че са задължителни. (Всъщност звездите си бяха капки от виното, с което Петър бе полял печеното прасенце за обяд. Въпреки това по-нататък наследниците на Адам решиха все пак да използват подобни символи при попълване на всякакви формуляри)

Човекът погледна жално към дебелата купчина документи. Срам, не срам, той се наведе към събеседника си.

- Свети Петре, а не можем ли да измислим нещо? – Брадатият мъж извади една ябълка и я побутна по масата към него.

По принцип светията не му се беше случвало да му предлагат подкупи. Но преди Адам нямаше други хора, а още повече други българи, така че за всяко нещо си имаше първи път. Затова Петър се огледа на всички страни избърса ябълката и я сложи във вътрешния си джоб.

- Ами като си помисля можем да прескочим цялата фаза с предпроектното проучване, само трябва да изготвим техническото задание, да извърша изчисленията и да ги предам в инженерния отдел. Кажи ми какво очакваш от бъдещата си спътница в живота?

Тука вече Адам имаше готова концепция:

- Ами трябва да е добра, мила, грижовна, да ме гледа в очите и да изпълнява всяко мое желание. Да чисти, да готви, да пере, да не се заглежда по други мъже (ако случайно се появят де). Да е винаги готова за секс, когато искам и да не ми досажда, когато не съм в настроение. А да и последно – да е с по-големи цици. Ум няма да и е необходим чак толкова.

- Разбрано. – Светията извади едно сметало, и започна да смята, като тук – таме местеше топчетата. След около 15 минути беше готов и подаде на Адам един лист.

- Всичко това можем да го направим в рамките на календарния месец. Даже имаме промоция – напълно безплатно ще можеш да си избереш дали да е руса, брюнетка или червенокоса. Цялата тази работа ще ти струва един крак, една ръка, половин далак и по една третинка от двете ти уши.

Адам изохка, седна на земята и след около три минути зададе въпросът, който остана завинаги в паметта на човечеството:

- А ЗА ЕДНО РЕБРО КАКВО МОЖЕ ДА МИ ПРЕДЛОЖИТЕ?

Кодекс с лек привкус на лобизъмPosted by misho on август 10th, 2010

Преди десетина години като офицер в Транспортни войски участвах в полагането на оптичен кабел през Черно море, който излизаше в района на кораба-ресторант к.к. „Свети Константин и Елена“.

Тъй като от цялата бригада единствено аз бях с добър английски, участвах в оперативката, която се проведе на борда на кораба „Мерск файтър“. Когато се качих на борда ми направи впечатление невероятната чистота. Скоро видях и причината – няколко дребни азиатци, които летяха с четките и парцалите. Старши-помощникът, с когото се заприказвахме на тази тема ми обясни, че за около 200 долара на месец тези филипинци вършат всякаква работа. Защото това било 10 пъти повече от средната работна заплата във Филипините.

Бях забравил този случай допреди няколко дена. Тогава на съвместна пресконференция транспортният министър Александър Цветков и изпълнителния директор на БМФ Христо Донев обявиха пускането на вода на новите 4 кораба на дружеството в изпълнение на инвестиционната програма, заложена при приватизацията на компанията. Някак незабелязано покрай тази новина минаха предвидените промени в Кодекса за търговското корабоплаване. Голяма част от тях са наложителни – като например създаване на инструменти за вземания от страна на банките- кредитори, което облекчава отускането на кредити за закупуване на кораби.

Покрай всичко обаче мина една малка тънка лобистка поправчица. А именно създаването на възможност за наемане на екипаж от трети страни, включително и извън ЕС. Като това означава, че 75% от екипажа може да бъде от гореспоменатите филипинци. Официалният мотив – недостиг на квалифицирани кадри. Неофициалният – с това се дава възможност на БМФ да извива ръцете на българските моряци. Включително и за намаляване на заплатите им. Защото какви претенции може да имаш, когато от другата страна те чакат стотици гладни пинойци*, готови за десет пъти по-малко пари да свършат десет пъти повече работа.

Така и не разбрах защо министър Цветков, който иначе е добра душа, отиде да се гордее на пресконференция с новите кораби на БМФ. Които разбира се плават под малтийски, а не под български флаг.

Разбира се никой не попита какво става с клаузите в приватизационния договор за Параходството. Които изискват поне 60% от корабите да плават под български флаг. А защо трябва БМФ да се съобразява с българските нормативни документи, след като чисто и просто може да си лобира те да се променят в техен интерес? Хем излиза по-евтино, хем и министерството се показва като заинтересовано да „обгрижва“ бизнеса. А българските моряци кучета ги яли…

* pinoy – филипинското име на сладкия картоф, с който жителите на страната се изхранват. Предпочитан и от тях прякор като националност.

Народната милицияPosted by misho on юли 4th, 2010

Снимка: Е-вестник

Потресен от красотата и изяществото на новия химн на МВР, реших и аз да предложа алтернативен текст. Да речем за неофициален химн

Народната милиция

Ако Бойко в блога критикувам,

и не ща под строй да марширувам,

Дорде Стенли от закона пази,

народната милиция ме гази.

Ако качвам книги във читанки,

без да плащам долари и марки,

истината днес е само тази -

народната милиция ме гази.

Ако някой снима акции във поза

А Веско му закичи бяла роза,

ако всеки бивш министър лази -

народната милиция те гази.

Припев: Хора, дайте двайсетак от раз

на старшината, скрит зад оня храст !

Далавера е да служиш в редовете

на Народната милиция и МВР-то.

Време за култураPosted by misho on юни 27th, 2010

- Добра работа, Колев. Всички вестници пишат за унищожената библиотечна мафия – каза Той.

- - Благодаря господин Премиер, служа на Република България. , скромно отговори Колев. Операция „Читанките” беше изпълнена брилянтно. Снимахме с четири камери от пет различни ъгъла. Само Марчето остана недоволна….

- Кой??? – попита Той и в очите му проблясна нещо стоманено, като банциг, който реже дървесина.

- Ами Марчето от счетоводството, понеже ни трябваше компютър за снимките и бях казал да вземат нейния. Пък никой не ми беше казал че в него ден в службата си били правели турнир по редене на пасианси. А и гълъбите малко го оцвъкаха компютъра, ама после двама от баретите го минаха с кореселин и сега изглежда като нов.

- Е сега предполагам, че от издателство „Труд” са останали доволни? Че оня с пурата две седмици ми досажда…

- О да, даже ми подариха и книга….

- За какво се разправя?

- Ами честно казано не знам, още не съм я чел, засега я оцветявам..

- Ех Колев, Колев, понякога се чудя кое ти е по-малко – акъла или косата… Айде от мене да мине все пак ще те наградя за добрата работа.

- Сърдечно благодаря господин Премиер. Ще може ли най-сетне да ме преместите в КАТ?

- Аааа не бъди лаком, Колев, засега ще ти пусна едно-две безплатни интервюта. В кой вестник искаш?

- Ами ако може в „Труд”, че аз си го взимам и без това заради судокуто…

Бате Бойко извади от вътрешния джоб златиста Нокиа. Беше изработена по специална поръчка и имаше всякакви екстри , включително радио, микровълнова, запалка, пистолет и автоматични функции за периодично изпращане на есемеси на всички журналисти в списъка. Отначало от Нокиа не искаха да правят подобен персонален телефон, но една петминутна среща с финландския посланик беше решила проблема. Сега само трябваше да вземе да даде някаква концесия на някаква фирма и всички щяха да са доволни. Така че Бате Бойко натисна едно от копчетата за бързо набиране.

- Ало Тошев, как си, как си, шегувайки се те питам? Пак ли проблеми с черния дроб? Ще ти пратя утре здравната министърка да те прегледа. Само си вземи направление от личния лекар. Да бе, вчера ми мърмори, нали я пращах да преглежда един приятел от Варна, оказа се че не бил здравноосигурен… Да бе, същия, цял кмет може да си позволи, едни здравни вноски не може да си направи. Абе аз да не съм я взел да ми се занимава с болниците. Като и кажа – отива на визитации по адреси… Ако ще и в чужбина да е… Слушай сега, утре ще пуснеш едно интервю с Явор Колев.. С моя снимка разбира се. Знам, че утре имаш интервю с Доган, нали имам графиците на всички вестници… Ще го преместиш за вдруги ден, аз пък ще му отложа бутането на барбекюто с един месец… И без това на Плевнелиев още не му е завършил курса за булдозерист… Ами нали пиарите казаха, че е хубаво той лично да бутне барбекюто, да могат да излезнат хубави снимки, а и телевизиите да поснимат… Аха… Какво имаш вдруги ден? КАКВА ФИДОСОВА, КАКВИ ПЕТ КЮФТЕТА !!!! Ааааа верно че аз ти се обадих за нея… Сори, ама много съм натоварен напоследък, то не са откривания на мостове, на детски градини… Добре ще звънна на Венелина да го пуснат в „24 часа” на Фидосова, а ти завърти на Колев и на Меди интервютата. .. И ми прати Валерия.. Да направи и баница, тя знае как я обичам. С кисело млеко… От онова твойто… Как какво твое – „Бор-чвор”, хахахаха. Айде затварям ти че имам работа сега.

Бойко си запали цигара с Нокиата и я прибра във вътрешния джоб (Нокиата де).

- Колев, Колев, не е лесно да се работи с тия медии, много капризни са станали. Оня с пурата е благодарен за читанката, каза че имате уговорка и за Народната библиотека, да не си я забравял… Утре в 9 сутринта Валерия ще дойде да ти вземе интервю. Всъщност ще те снимат, аз ще и кажа отговорите на въпросите. И няма да пипаш баницата! Кажи сега други какви проблеми останаха?

- Ами имам проблем с Дзвера, Бого, Сула, Бедрото, Крокодила и още 40-50 като тях.

- Е тия не ги ли закопчахме с Трактора и Културиста?

- Не, господин премиер, тия са блогъри, не можем още да ги закопчаем, ама съм приготвил тука едни променки в закона, ако може утре-вдруги ден да ги публикуваме в Държавен вестник, веднага ще ги пребера.

- Уф Колев, сега става малко неудобно, нали публикувахме на ония приятели с водката едни текстове, те пък после се оказа че забравили да ги гласуват и стана мазало. Ще ги пуснем по каналния ред, ама ще отидат няколко месеца, че тия моите в парламента са малко бавни…

- Не можем ли да ги оправим по втория начин, като оня пич с „опасните”

- Няма как, Колев, трябва да я искам услугата от един познат а той ще ми иска евентуално да го пусна от ареста и Цецо ще ми се сърди, че таман е решил да си взема басейна обратно. Ама може да измислим нещо, ще се разберем. Айде сега си свободен и да предадеш на оня от датата много поздрави. Не ме гледай така стреснато, знам че си пиете кафето с него. Спокойно, няма да го пипаме. Айде, че и аз трябва да ходя на някакво откриване.

„Добро момче е.”, помисли си Бате Бойко след като вратата се затвори „може би наистина ще трябва да го пусна да ходи в КАТ”. И без това имаха проблем с компютърната система, може опитът да му е полезен.

След това премиерът нареди на секретарката да не пуска никой при него, сипа си едно малко „Джони”, пусна си новия диск на Ивана и извади книжката с картинки и фолумастерите. Време беше за култура…

Малки мръсни тайничкиPosted by misho on юни 17th, 2010

Или защо „Марица-Изток 2“ крие информация за замърсяванията на Стара Загора

По социалистическо време Стара Загора бе известен като градът с липите. Чист въздух, аромат, усмихнати хора, Аязмото. За съжаление този период отдавна е в историята. В момента Стара Загора е синоним на обгазяване, киселинни дъждове, алергии и болни деца. И повече от десетилетие виновникът за това остава неизвестен.

Свикналите на треторазрядни американски екшъни заралии намериха виновник в намиращият се в близост военен полигон „Змеево“. В тези филми американската армия извършва какви ли не зверства и експерименти в името на военната сигурност. Но май на гражданите на Стара Загора по-скоро този виновник им беше „намерен“. Защото МО е удобният на всички „заподозрян“. Военните или не могат да говорят (все пак в армията красноречието и комуникативността не са основно изискване за носенето на пагон) или не искат (полигонът е обект на класифицирана информация, която не може да се публикува по медиите току-така).

Истината обаче май е малко по-друга. И причината за замърсяването вероятно ще се окаже държавната ТЕЦ „Марица-Изток 2“, не без помощта на енергийната мафия. Разплитането на чорапа започва от информацията, която в.“Класа“ получава за нагласен конкурс за доставката на варовик в централата. Една от фирмите – фаворит е допусната до участие в тръжния конкурс независимо от факта, че не отговаря на условията (да има собствена кариера за варовик, която да се намира на не повече от определено разстояние от ТЕЦ-а). Това е „Заводски строежи“, собственост на закъсалия финансово бизнесмен Иво Прокопиев. Тънкият момент е, че „Заводски строежи“ има кариера, но за добив на подобния на варовик доломит. Двете вещества много си приличат, но имат доста различен ефект.

Варовикът се използва в т.нар сероочистки – инсталации, които „улавят“ вредните газове и по химически път ги предпазват от навлизане в атмосферата. С тази технология се улавят близо 94% от вредните емисии. Именно заради тези инсталации Еврокомисията е дала разрешение за работата на ТЕЦ-а. Ако обаче вместо варовик се използва доломит, ефективността на сероочистките пада два пъти. И вместо 6%, в небето над Раднево, Гълъбово и Стара Загора „излитат“ 50% от вредните газове. На ТЕЦ „Марица Изток 2“ никой не може да им каже и копче, понеже те имат сертифицирани сероочистки, а реално няма кой да извършва контрол върху това дали се използва доломит вместо варовик. Както и дали не се използва смес от двете. А държавата едва ли ще си направи труда да проверява собственото си предприятие. Защото дори и да се окаже, че има такива нарушения в централата, те няма да станат известни. Демек икономическият министър Трайчо Трайков трябва да си признае пред Европа, че сме я излъгали в екологично отношение, само и само за да се запазят определени енергийни мощности.

Вместо отговор на въпросите си дали ТЕЦ-а използва доломит в сероочистването (тоест дали трови населението в региона), „Класа“ получава обвинение от Български енергиен холдинг, че се опитва да манипулира избора на доставчик. А самата поръчка остава в тайна. Както и това дали в последните години децата в региона са тровени, за да може енергийната мафия да печели от комисионни. Защото по груба оценка държавата ще плати близо 50 млн. лв. само за тази сделка, като подобна доставка не се извършва за първи и единствен път. За доставката на варовик, който в крайна сметка може да се окаже доломит. И за да подпомогне един закъсал бизнесмен, държавата ще постави на карта здравето на стотици хиляди души.

Така че, скъпи заралии, съдбата на вашите деца е във вашите ръце. И когато следващия път детето ви се дави и се налага да диша през влажна кърпичка, си задайте въпроса „Защо стигнахме дотук? Няма ли да потърсим сметка някому?“. И не се оставяйте да ви лъжат, че военните са виновни и правят фантастични експерименти. Този филм вече сме го гледали.

Може да питате Трайчо Трайков (министър на икономиката), Мая Христова (шеф на БЕХ), както и ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“ – инженерите Георги Христозов и Живко Динчев. Едва ли ще получите някакъв отговор, но поне нека те научат, че за гражданите на страната няма теми, които могат да бъдат премълчани в името на лична печалба и изгода.

На почивка с Pocketbook 301Posted by misho on май 27th, 2010

Идва сезонът на почивките. Няма нищо по-хубаво от двуседмична почивка на плажа на сянка с книга в ръка. Идеалният момент да прочетете всички истории от света на диска на Пратчет или пък Хрониките на Амбър на Роджър Зелазни. А може би малко американска класика като „Спасителят в ръжта“ или „Да убиеш присмехулник“? Единственото неудобство е, че трябва книгите да се мъкнат в отделен сак. Или пък, че вятърът е разбъркал страниците и трябва да търсите 10 минути докъде бяхте стигнали?

Едно от решенията се казва Pocketbook 301. Аз самият имах възможността да го тествам по време на празниците покрай 24-ти май. Компактното устройство и на външен вид наподобява книга и има формат А5. Поставено в удобни корици, навигацията се извършва лесно с помощта на тъч-пад, подобен на този на Нокиа N95.

Ето моята оценка на самото изделие:

Плюсове:

Перфектен за четене на книги. Особено за хора като мене, които четат по книга на ден когато имат такава възможност. Освен удобната навигация, голям плюс е и екранът, който работи на принципа на отразената светлина и не уморява очите;

Опция за автоматично изключване със запомняне на достигнатата страница;

Лесен за връзване към компютър с възможност за изтегляне и запаметяване на голям брой книги;

Възможност за четене на .pdf формат. Което означава, че например може да си свалите още от вечерта новия брой на „Класа“ и да си го четете, без да търсите сергия за вестници. Освен това има възможност за сваляне на RSS, което също е много удобно за четене на новините;

Музика. Освен всичко друго може да служи и за MP3 – плейър;

Ергономичен – с едно зареждане може да издържи над 1 месец.

Най-големият плюс – работи под Linux.Именно заради това е наистина бърз.

Минуси:

На първо място е цената. 500 лева е твърде висока цена за масовия потребител. Моят съвет към вносителите е да намалят цените, като това може да доведе до масови продажби. Ако бъде намалена до 150-200 лева, това може да се превърне в един от най-хубавите подаръци за рождени дни или Коледа;

Специално за четенето на вестници в pdf-формат е необходима известна игра с настройките (завъртане + zoom);

Не знам дали може да се нарече минус, но Pocketbook 301 е черно-бял. Въпреки че това е абсолютно достатъчно да си върши основната функция – а именно четене на книги и вестници.

Технически характеристики на Pocketbook 301:

Височина: 188 мм.

Широчина:118мм.

Тегло:174гр.

Дисплей: 6“ Е Ink Vizplex 600×800, 166 dpi, B&W

Процесор: Samsung S3C2410 ARM920T 200 MHz

Операционна система: Linux

Батерия: Li-Polymer /1000 mAh/

Памет: Системна 8 Mb, Оперативна 32 Mb, Постоянна 512 Mb

Комуникации: mini USB /v 2.0/

Слот за памет: SD card / в комплект с версия „Стандарт“ 1Gb SD Card/

Аудио-изход: 2.5 mm stereo

Захранващ блок: INPUT: 100-240 V, 50/60 Hz, 0,2 A; OUTPUT: 5V 1A

Формат на книгите: FB2, TXT, PDF, DJVU, RTF, HTML, PRC, CHM

Формат на графичните файлове: JPEG

Аудио-формат: MP3, WAV

Размер: 118 x 188 x 8,5 mm

Тегло: 174 г /без обложката/, 292 г /с твърда обложка/

Цвят: Черен, Златен, Розов

Очаквайте в следващия материал – откъде можем безплатно да теглим книги и вестници.

Импийчмънт по никое времеPosted by misho on март 31st, 2010

Както се и очакваше, цялата дандания около импийчмънта на президента Първанов се оказа буря в чаша с вода. Въпреки това отчасти постигна целта си – отне вниманието от глупостите на кабинета и парламента поне за известен период от време. Като цяло ситуацията може да се определи със следния коментар в news.bg:

-Ало, Гоце слуша.

-Шефе, дъ мишън коплийтед. Кво да правя сега?

-ОК, Яне, на бати момчето… чакай скоро нови задачи…

-Ало, Гоце слуша.

-Георгий Седефчович, все в порядке, мъй победили…

-Благодаря ти Серг.. наше момче си…

-Ало, Гоце слуша.

-Ай честито, Георги ефенди, по сутрата ги бихме…

-Ашколсун Ахмеде, машшалла..

-Ало, Гоце слуша.

-Абе Гошо, видели бе че нема страшно кат ти викам…

-Дабе, Бойко, ма знае ли човек…

Пази боже сляпо да прогледаPosted by misho on февруари 11th, 2010

Днес новоизлюпеният сайт maritime.bg излезе със сензационната статия „Пак нападнаха ТУ-Варна“. Статията е отговор на публикацията „Декан в ТУ-Варна обърна факултета си на часпром“ във вестник „Класа“.

По принцип избягвам да коментирам материали на колеги, но в случая просто не можах да се въздържа, понеже хем ми е смешно, хем ми се плаче.

Колеги, за бога, преди да коментирате нещо поне си направете труда да го прочетете !

Материалът не е насочен срещу ТУ-Варна, а напротив – показва по какъв начин той бива източван. Дори позицията на зам.ректора и обещанието му да направи проверка по случая е напълно добросъвестно отразена в материала. Отразено е и мнението на уважаемата съпруга на декана, за съжаление не буквално, тъй като има думи, които авторитетен вестник като „Класа“ не би си позволил да публикува.

Разбира се анонимния автор е трябвало по един или друг начин да оправдае написаното и се заяжда за дребни детайли и неточности, като например за името на корабостроителния техникум. Анонимни мой колега, за кореняк варненците той ще си остане завинаги ТКК, колкото и да му сменят името.

Уважаеми морски колеги, аз лично много се радвам на появата на нов морски сайт. За да стане истинска медия обаче трябва смелост, кураж и поне малко гражданска позиция. Аз лично покрай журналистическите си разследвания съм бил заплашван от един министър, един шеф на морска администрация, няколко бизнесмена и различни държавни чиновници. Бил съм в други медии, където самите ми разследвания са били прехвърлени „към дело“ защото уличените в корупция и далавери лица са намирали начин да окажат натиск върху издателите или главния редактор. А вие обвинявате колегите си след като са изкарали кирливите ризи на ваш приятел, без да можете да оборите изнесените факти. Както и разбира се да слагате анонимни постове във форума на „Класа“. Не може авторът на статията един път да твърди че деканът няма мерцедес, а в другия си пост във форума на klassa.bg да казва че мерцедесът бил струвал колкото една шкода.

Колеги от maritime.bg, ако искате да станете известни на чрез в.“Класа“ начинът е само един – обаждате се в рекламния отдел и си поръчвате банер. Аз лично ще ви уредя отстъпка като нова медия. Ако пък решите да спестите тези пари може да ги използвате за нещо полезно – например да си купите гръбнак. Ще видите колко е хубаво да можете да седите изправени и да се видите в огледалото. Едва тогава ще може да имате претенции да се наричате сериозна медия. Успех !