Или могат ли виртуалните библиотеки и издателствата да си помогнат един на друг

Не мога да разбера българските издатели. Каква е тяхната цел – да печелят пари или да се оправдават за загубите си? Повод за този риторичен въпрос ми дава продължаващата битка между издатели и онлайн библиотеки, която след като затихна за определено време, отново почна да набира скорост след като от асоциацията на издателите отново включиха държавни органи в опитите за регулация на Интернет.
Аз никога не съм теглил книги от временно спрения сайт Читанка. Там съм попадал единствено, когато след смъртта на най-големия български фантаст Любен Дилов потърсих изключителния му роман „Пътят на Икар“. Въпреки това, използването на милиционерски похвати при затварянето на сайта ме възмутиха до голяма степен, което ме принуди да напиша шеговития фейлетон „Време за култура“, който за кратко време беше прочетен от доста широка аудитория.
След като обаче си направих труда да прочета ВСИЧКИ възможни мнения по въпроса реших да оставя шеговития тон и да посоча къде грешат и двете страни. И да предложа един работещ модел, който би могъл да бъде такъв при положение, че и двете страни решат да го обмислят трезво, без да разглеждат опонентите си като противници, а може би един вид като партньори в партия шах. Защото в един спор винаги може да се намери добро решение. Стига да погледнеш през очите на другия.
За удобство ще наричам Читанка и сродните и сайтове Виртуална библиотека (ВБ), а другата страна – носител на права/издател просто Издател (И)
Стъпка първа
Като неутрална страна (Читател и клиент на Издателите), ще се опитам да дефинирам определени общи положения, които трябва да се обсъдят и приемат и от двете страни:
1. ВБ извършва цялата си дейност на обществени начала, без стремеж за печалба, а по-скоро за популяризиране на книгите и тяхното съдържание.
2. Издателите все пак търпят загуби от публикуването в Интернет в активния период на кампанията по издаване на определен тираж на книгата, за която имат права.
3. ВБ би плащала на Издателя за публикуването на негова книга, ако имаше съответната финансова възможност.
4. Интернет обществото е една от основните таргет групи на Издателите. (Хората, които са достатъчно интелигентни да комуникират чрез Интернет, са от същата група, която по принцип чете книги).
5. Бойкотът на интернет обществото срещу полицейската акция ще се отрази негативно на продажбите на книги от Издателите. Нека да се погледне каква част от групите за четене на книги възнамеряват да бойкотират дейността на издателите.
6. Издателите рекламират своите книги, като за целта отделят определен рекламен бюджет. Те биха били щастливи, ако могат да рекламират книгата си без да влагат допълнителен финансов ресурс, т.е. Спестяването на рекламния бюджет си е чиста печалба.
Стъпка втора
Ако се постигне консенсус по споменатите точки, вече е лесно да се премине към формулирането на успешен модел на взаимодействие между ВБ и И. А именно – ВБ да заплаща авторските права и доброто отношение на И чрез реклама. Точно така – и този модел вече е доказано работещ. Какво имам предвид?
Един от големите български сайтове e-vestnik.bg публикува без разрешение статията ми „Кейбълтел – disconnecting people“ от моя блог misho.eu. При това си позволиха да променят заглавието отново без мое разрешение. Ако аз бях постъпил както ИК „Труд” с Читанка, трябваше да използвам фактът, че съм журналист от национален всекидневник и да се оплача където трябва. И съответно Явор Колев с неговите милиционери да сложат белезниците на Иван Бакалов, да му конфискуват техниката и да го накарат да лази с качулка по пода на офиса. От което печалбата за мене щеше да е абсолютно нулева, независимо, че авторските ми права щяха да са защитени.
Вместо обаче да реагирам първосигнално, аз дори сложих приятелски линк към е-вестник и пост фактум добавих автоматично разрешение за всеки желаещ да публикува материали от блога ми. Тъй като от е-вестник бяха публикували линк към сайта ми в края на материала, аз получих като „заплащане” 150 посещения само от него. Което (ако ми беше останало време да си търся рекламодатели и да слагам банери) по груби сметки би ми докарало печалба между 3 и 6 лева.
(Моля целият случай със статията за близу да се разглежда като пример, не като случай. Е-вестник така или иначе получиха съгласието ми за публикуване на материали от блога ми около час след като тя беше публикувана. Най-вероятно не са си погледнали пощата
)
От една страна – печалба от 0 лева, врагове и срината репутация, от друга страна 3-6 лева, безплатна реклама и едно партньорство, от което печелим и аз и колегите от е-вестник.
Друг пример – ако издателите на вестници разсъждаваха като издателите на книги така и нямаше да четем „Класа”, „Дневник” и „Капитал” онлайн в PDF-формат още преди да са излезли на хартия. Като служител на „Класа” не мога да коментирам конкретни цифри, само мога да кажа, че ако по моя вина новият брой не бъде качен в Интернет по график, рискувам да ми бъде светкавично наложено солено наказание от моите издатели. А те са хора с консервативно (доскоро) мислене, които само допреди една година и дума не даваха да става за качване в реално време дори и само на една новина от вестника, камо ли за целия брой. Обаче както се казва, когато цифрите говорят и боговете мълчат. Защото става дума за увеличаване на читателската аудитория не в проценти а В ПЪТИ ! Като от това продажбите на хартиеното издание не са пострадали, а напротив – дори има и увеличение.
Така че, ако се намерят мислещи издатели и онлайн библиотеки мога да им предложа следните
РАМКОВИ ОБЩИ УСЛОВИЯ
За уреждане на публикуването на литература
Издателят предоставя за безвъзмездно публикуване във ВБ на произведенията, за които има собственост върху авторското право и които се намират извън периода на кампания по публикуване на нов тираж. Срещу това ВБ се задължава да публикува директен линк или банер към посочен от Издателя интернет адрес (адрес на издателството, електронният му магазин, и т.н. т.н.).
По време на кампания по издаване на нов тираж (например периода от 10 дни преди до 30 дни след издаването на тираж на дадено произведение), при поискване от страна на Издателя, пълният текст на произведението във ВБ се заменя с анотация или избрани откъси от него. Линкът/банерът във ВБ се запазва.
Прости, ясни правила. На базата на тях, при положение, че и двете страни си стиснат ръцете може да се мисли например и за по-нататъшно сътрудничество, като например:
- Предоставяне от издателствата на готови обработени текстове. Срещу това те могат примерно да получават рекламен банер на заглавната страница на библиотеката.
- Предоставяне на ограничен достъп до издания в период на кампания по публикуване на нов тираж до автори и екипа на ВБ (предпремиерно прочитане на книгата). Срещу това Издателите могат да получат безплатна рецензия/анотация, изготвена от истински Читатели за масовите читатели. Една рецензия от блогър като Христо Блажев струва поне пет пъти колкото стандартните глупости, които не предизвикват интерес към определената книга.
- Различни съвместни кампании, чрез които Интернет потребителите (респективно потребителите на Виртуалната библиотека) ще могат да научават за плановете на Издателите – публикуване на книги, преиздаване и т.н.
- ВБ могат да насочат реално издателите кои книги са търсени, към кои има интерес за преиздаване и прочие.
На пръв прочит мога да се сетя за поне още няколко неща, чрез които и Издателите и ВБ биха могли да си бъдат полезни. Но нека те да си ги открият сами, иначе няма да им е интересно. А ако двете страни си стиснат ръцете, ще има и трети печеливш освен тях. А това сме ние – читателите. И нека не забравяме, че и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война.