misho.eu Добре дошли в Тъмната страна (предлагаме бисквитки)

ОлигофрениадаPosted by misho on август 29th, 2010

Преди два дни шефът на спешната помощ в ИСУЛ д-р Владимир Атанасов бе отстранен от поста си. Причината – нарече в национален ефир „олигофрени“ чиновниците от здравното министерство, които без да познават нормативните документи са орязали парите за спешната помощ в болницата. На практика се оказа, че директорът на ИСУЛ по принцип бил съгласен с колегата си, но подобни думички трябвало да се използват на маса, между приятели и прочие.

А всъщност наказанието на Атанасов е затова, че си е позволил публично да каже истината, че „царят е гол“. Защото гореспоменатия епитет не би трябвало да се отнася само до чиновниците в здравното министерство, а до всички, които в момента закопават здравеопазването ни. С неадекватната министърка, която обяснява колко мляко трябва да се пие на ден, но няма грам идея какво трябва да се направи за да може българите да получават здравно обслужване като истински европейци. С неадекватния министър на финансите, който не може да обясни къде е резерва на Здравната каса и дали не се използва той за да излъжем европейците колко финансово стабилни сме. Въобще здравната ни реформа прилича на едни специални олимпийски игри. За бавноразвиващи се. В която за съжаление се състезават все по-големи и по-големи олигофрени, а наградата за първо място е тиквен медал и грамота по случай умъртвяването на здравната система.

Но да се върнем на д-р Атанасов, който вече е редови невролог в ИСУЛ. Според мене причината да го свалят от длъжност не е това, че е обидил чиновниците. По-вероятно е да се е оплакала някоя неправителствена организация на олигофрените. Защото ги сравняват с чиновниците в здравното министерство. Което като се замисли човек наистина е кофти сравнение.

А има и друг вариант. Като специалист д-р Атанасов е поставил правилната диагноза на чиновниците. Обаче те не са имали направление от личния лекар. И не са си платили потребителска такса.

При всички положения е важно да има виновник. Който да обере пешкира. А нежните души и сърца на състезателите в здравната олигофрениада ще бъдат успокоени. И състезанието им може да продължи.

Disclaimer: Настоящата публикация няма за цел да се подиграва на хората, които са с описаното заболяване по рождение. Обект на критика е здравната реформа в България и хората, които я правят.

Как бе направена женатаPosted by misho on август 26th, 2010

”Настоящият пост е свързан с участието ми в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Всъщност участвам заради предизвикателството и понеже покрай летните жеги ме мързеше да пиша неща за блога.“

- Господ чу молбата ти, Адаме. Ще ти създаде спътница в живота. – Свети Петър извади тежка папка и намести с показалец очилата си. – Само че преди това трябва да извършим малко формалности. Това са твоите екземпляри от документите, това са моите – ето ти и перо и мастило, за да можеш да попълваш.

- Време беше – изръмжа брадясалия мъж. Вече осми месец чакаше отговор на молбата си, беше си получил листче с изходяш номер, което използва на четвъртия месец. Тогава беше получил леко разстройство и вместо да се бърше с ръка, изобрети тоалетната хартия.

- Ааааа, без да се сърдим ! Свети Георги чака две години за нов термостат на летящия кон, дето прегряваше при срещи със змейове, така че твоето нищо не е! Такааааа, име, презиме, фамилия, постоянен адрес – Свети Петър подрънка с ключовете, за да си придаде тежест.

- Ами… казвам се Адам от Райската градина. А за презиме и фамилия, доколкото знам би трябвало да съм имал родители, а аз нямам.

- Ааааа не може така, до тия полета са ми сложени звезди. Това значи че са задължителни. (Всъщност звездите си бяха капки от виното, с което Петър бе полял печеното прасенце за обяд. Въпреки това по-нататък наследниците на Адам решиха все пак да използват подобни символи при попълване на всякакви формуляри)

Човекът погледна жално към дебелата купчина документи. Срам, не срам, той се наведе към събеседника си.

- Свети Петре, а не можем ли да измислим нещо? – Брадатият мъж извади една ябълка и я побутна по масата към него.

По принцип светията не му се беше случвало да му предлагат подкупи. Но преди Адам нямаше други хора, а още повече други българи, така че за всяко нещо си имаше първи път. Затова Петър се огледа на всички страни избърса ябълката и я сложи във вътрешния си джоб.

- Ами като си помисля можем да прескочим цялата фаза с предпроектното проучване, само трябва да изготвим техническото задание, да извърша изчисленията и да ги предам в инженерния отдел. Кажи ми какво очакваш от бъдещата си спътница в живота?

Тука вече Адам имаше готова концепция:

- Ами трябва да е добра, мила, грижовна, да ме гледа в очите и да изпълнява всяко мое желание. Да чисти, да готви, да пере, да не се заглежда по други мъже (ако случайно се появят де). Да е винаги готова за секс, когато искам и да не ми досажда, когато не съм в настроение. А да и последно – да е с по-големи цици. Ум няма да и е необходим чак толкова.

- Разбрано. – Светията извади едно сметало, и започна да смята, като тук – таме местеше топчетата. След около 15 минути беше готов и подаде на Адам един лист.

- Всичко това можем да го направим в рамките на календарния месец. Даже имаме промоция – напълно безплатно ще можеш да си избереш дали да е руса, брюнетка или червенокоса. Цялата тази работа ще ти струва един крак, една ръка, половин далак и по една третинка от двете ти уши.

Адам изохка, седна на земята и след около три минути зададе въпросът, който остана завинаги в паметта на човечеството:

- А ЗА ЕДНО РЕБРО КАКВО МОЖЕ ДА МИ ПРЕДЛОЖИТЕ?

Кодекс с лек привкус на лобизъмPosted by misho on август 10th, 2010

Преди десетина години като офицер в Транспортни войски участвах в полагането на оптичен кабел през Черно море, който излизаше в района на кораба-ресторант к.к. „Свети Константин и Елена“.

Тъй като от цялата бригада единствено аз бях с добър английски, участвах в оперативката, която се проведе на борда на кораба „Мерск файтър“. Когато се качих на борда ми направи впечатление невероятната чистота. Скоро видях и причината – няколко дребни азиатци, които летяха с четките и парцалите. Старши-помощникът, с когото се заприказвахме на тази тема ми обясни, че за около 200 долара на месец тези филипинци вършат всякаква работа. Защото това било 10 пъти повече от средната работна заплата във Филипините.

Бях забравил този случай допреди няколко дена. Тогава на съвместна пресконференция транспортният министър Александър Цветков и изпълнителния директор на БМФ Христо Донев обявиха пускането на вода на новите 4 кораба на дружеството в изпълнение на инвестиционната програма, заложена при приватизацията на компанията. Някак незабелязано покрай тази новина минаха предвидените промени в Кодекса за търговското корабоплаване. Голяма част от тях са наложителни – като например създаване на инструменти за вземания от страна на банките- кредитори, което облекчава отускането на кредити за закупуване на кораби.

Покрай всичко обаче мина една малка тънка лобистка поправчица. А именно създаването на възможност за наемане на екипаж от трети страни, включително и извън ЕС. Като това означава, че 75% от екипажа може да бъде от гореспоменатите филипинци. Официалният мотив – недостиг на квалифицирани кадри. Неофициалният – с това се дава възможност на БМФ да извива ръцете на българските моряци. Включително и за намаляване на заплатите им. Защото какви претенции може да имаш, когато от другата страна те чакат стотици гладни пинойци*, готови за десет пъти по-малко пари да свършат десет пъти повече работа.

Така и не разбрах защо министър Цветков, който иначе е добра душа, отиде да се гордее на пресконференция с новите кораби на БМФ. Които разбира се плават под малтийски, а не под български флаг.

Разбира се никой не попита какво става с клаузите в приватизационния договор за Параходството. Които изискват поне 60% от корабите да плават под български флаг. А защо трябва БМФ да се съобразява с българските нормативни документи, след като чисто и просто може да си лобира те да се променят в техен интерес? Хем излиза по-евтино, хем и министерството се показва като заинтересовано да „обгрижва“ бизнеса. А българските моряци кучета ги яли…

* pinoy – филипинското име на сладкия картоф, с който жителите на страната се изхранват. Предпочитан и от тях прякор като националност.

Да погледнеш през очите на другияPosted by misho on юли 7th, 2010

Или могат ли виртуалните библиотеки и издателствата да си помогнат един на друг

Не мога да разбера българските издатели. Каква е тяхната цел – да печелят пари или да се оправдават за загубите си? Повод за този риторичен въпрос ми дава продължаващата битка между издатели и онлайн библиотеки, която след като затихна за определено време, отново почна да набира скорост след като от асоциацията на издателите отново включиха държавни органи в опитите за регулация на Интернет.

Аз никога не съм теглил книги от временно спрения сайт Читанка. Там съм попадал единствено, когато след смъртта на най-големия български фантаст Любен Дилов потърсих изключителния му роман „Пътят на Икар“. Въпреки това, използването на милиционерски похвати при затварянето на сайта ме възмутиха до голяма степен, което ме принуди да напиша шеговития фейлетон „Време за култура“, който за кратко време беше прочетен от доста широка аудитория.

След като обаче си направих труда да прочета ВСИЧКИ възможни мнения по въпроса реших да оставя шеговития тон и да посоча къде грешат и двете страни. И да предложа един работещ модел, който би могъл да бъде такъв при положение, че и двете страни решат да го обмислят трезво, без да разглеждат опонентите си като противници, а може би един вид като партньори в партия шах. Защото в един спор винаги може да се намери добро решение. Стига да погледнеш през очите на другия.

За удобство ще наричам Читанка и сродните и сайтове Виртуална библиотека (ВБ), а другата страна – носител на права/издател просто Издател (И)

Стъпка първа

Като неутрална страна (Читател и клиент на Издателите), ще се опитам да дефинирам определени общи положения, които трябва да се обсъдят и приемат и от двете страни:

1. ВБ извършва цялата си дейност на обществени начала, без стремеж за печалба, а по-скоро за популяризиране на книгите и тяхното съдържание.

2. Издателите все пак търпят загуби от публикуването в Интернет в активния период на кампанията по издаване на определен тираж на книгата, за която имат права.

3. ВБ би плащала на Издателя за публикуването на негова книга, ако имаше съответната финансова възможност.

4. Интернет обществото е една от основните таргет групи на Издателите. (Хората, които са достатъчно интелигентни да комуникират чрез Интернет, са от същата група, която по принцип чете книги).

5. Бойкотът на интернет обществото срещу полицейската акция ще се отрази негативно на продажбите на книги от Издателите. Нека да се погледне каква част от групите за четене на книги възнамеряват да бойкотират дейността на издателите.

6. Издателите рекламират своите книги, като за целта отделят определен рекламен бюджет. Те биха били щастливи, ако могат да рекламират книгата си без да влагат допълнителен финансов ресурс, т.е. Спестяването на рекламния бюджет си е чиста печалба.

Стъпка втора

Ако се постигне консенсус по споменатите точки, вече е лесно да се премине към формулирането на успешен модел на взаимодействие между ВБ и И. А именно – ВБ да заплаща авторските права и доброто отношение на И чрез реклама. Точно така – и този модел вече е доказано работещ. Какво имам предвид?

Един от големите български сайтове e-vestnik.bg публикува без разрешение статията ми „Кейбълтел – disconnecting people“ от моя блог misho.eu. При това си позволиха да променят заглавието отново без мое разрешение. Ако аз бях постъпил както ИК „Труд” с Читанка, трябваше да използвам фактът, че съм журналист от национален всекидневник и да  се оплача където трябва. И съответно Явор Колев с неговите милиционери да сложат белезниците на Иван Бакалов, да му конфискуват техниката и да го накарат да лази с качулка по пода на офиса. От което печалбата за мене щеше да е абсолютно нулева, независимо, че авторските ми права щяха да са защитени.

Вместо обаче да реагирам първосигнално, аз дори сложих приятелски линк към е-вестник и пост фактум добавих автоматично разрешение за всеки желаещ да публикува материали от блога ми. Тъй като от е-вестник бяха публикували линк към сайта ми в края на материала, аз получих като „заплащане” 150 посещения само от него. Което (ако ми беше останало време да си търся рекламодатели и да слагам банери) по груби сметки би ми докарало печалба между 3 и 6 лева.

(Моля целият случай със статията за близу да се разглежда като пример, не като случай. Е-вестник така или иначе получиха съгласието ми за публикуване на материали от блога ми около час след като тя беше публикувана. Най-вероятно не са си погледнали пощата )

От една страна – печалба от 0 лева, врагове и срината репутация, от друга страна 3-6 лева, безплатна реклама и едно партньорство, от което печелим и аз и колегите от е-вестник.

Друг пример – ако издателите на вестници разсъждаваха като издателите на книги така и нямаше да четем „Класа”, „Дневник” и „Капитал” онлайн в PDF-формат още преди да са излезли на хартия. Като служител на „Класа” не мога да коментирам конкретни цифри, само мога да кажа, че ако по моя вина новият брой не бъде качен в Интернет по график, рискувам да ми бъде светкавично наложено солено наказание от моите издатели. А те са хора с консервативно (доскоро) мислене, които само допреди една година и дума не даваха да става за качване в реално време дори и само на една новина от вестника, камо ли за целия брой. Обаче както се казва, когато цифрите говорят и боговете мълчат. Защото става дума за увеличаване на читателската аудитория не в проценти а В ПЪТИ ! Като от това продажбите на хартиеното издание не са пострадали, а напротив – дори има и увеличение.

Така че, ако се намерят мислещи издатели и онлайн библиотеки мога да им предложа следните

РАМКОВИ ОБЩИ УСЛОВИЯ

За уреждане на публикуването на литература

Издателят предоставя за безвъзмездно публикуване във ВБ на произведенията, за които има собственост върху авторското право и които се намират извън периода на кампания по публикуване на нов тираж. Срещу това ВБ се задължава да публикува директен линк или банер към посочен от Издателя интернет адрес (адрес на издателството, електронният му магазин, и т.н. т.н.).

По време на кампания по издаване на нов тираж (например периода от 10 дни преди до 30 дни след издаването на тираж на дадено произведение), при поискване от страна на Издателя, пълният текст на произведението във ВБ се заменя с анотация или избрани откъси от него. Линкът/банерът във ВБ се запазва.

Прости, ясни правила. На базата на тях, при положение, че и двете страни си стиснат ръцете може да се мисли например и за по-нататъшно сътрудничество, като например:

- Предоставяне от издателствата на готови обработени текстове. Срещу това те могат примерно да получават рекламен банер на заглавната страница на библиотеката.

- Предоставяне на ограничен достъп до издания в период на кампания по публикуване на нов тираж до автори и екипа на ВБ (предпремиерно прочитане на книгата). Срещу това Издателите могат да получат безплатна рецензия/анотация, изготвена от истински Читатели за масовите читатели. Една рецензия от блогър като Христо Блажев струва поне пет пъти колкото стандартните глупости, които не предизвикват интерес към определената книга.

- Различни съвместни кампании, чрез които Интернет потребителите (респективно потребителите на Виртуалната библиотека) ще могат да научават за плановете на Издателите – публикуване на книги, преиздаване и т.н.

- ВБ могат да насочат реално издателите кои книги са търсени, към кои има интерес за преиздаване и прочие.

На пръв прочит мога да се сетя за поне още няколко неща, чрез които и Издателите и ВБ биха могли да си бъдат полезни. Но нека те да си ги открият сами, иначе няма да им е интересно. А ако двете страни си стиснат ръцете, ще има и трети печеливш освен тях. А това сме ние – читателите. И нека не забравяме, че и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война.

Народната милицияPosted by misho on юли 4th, 2010

Снимка: Е-вестник

Потресен от красотата и изяществото на новия химн на МВР, реших и аз да предложа алтернативен текст. Да речем за неофициален химн

Народната милиция

Ако Бойко в блога критикувам,

и не ща под строй да марширувам,

Дорде Стенли от закона пази,

народната милиция ме гази.

Ако качвам книги във читанки,

без да плащам долари и марки,

истината днес е само тази -

народната милиция ме гази.

Ако някой снима акции във поза

А Веско му закичи бяла роза,

ако всеки бивш министър лази -

народната милиция те гази.

Припев: Хора, дайте двайсетак от раз

на старшината, скрит зад оня храст !

Далавера е да служиш в редовете

на Народната милиция и МВР-то.

Време за култураPosted by misho on юни 27th, 2010

- Добра работа, Колев. Всички вестници пишат за унищожената библиотечна мафия – каза Той.

- - Благодаря господин Премиер, служа на Република България. , скромно отговори Колев. Операция „Читанките” беше изпълнена брилянтно. Снимахме с четири камери от пет различни ъгъла. Само Марчето остана недоволна….

- Кой??? – попита Той и в очите му проблясна нещо стоманено, като банциг, който реже дървесина.

- Ами Марчето от счетоводството, понеже ни трябваше компютър за снимките и бях казал да вземат нейния. Пък никой не ми беше казал че в него ден в службата си били правели турнир по редене на пасианси. А и гълъбите малко го оцвъкаха компютъра, ама после двама от баретите го минаха с кореселин и сега изглежда като нов.

- Е сега предполагам, че от издателство „Труд” са останали доволни? Че оня с пурата две седмици ми досажда…

- О да, даже ми подариха и книга….

- За какво се разправя?

- Ами честно казано не знам, още не съм я чел, засега я оцветявам..

- Ех Колев, Колев, понякога се чудя кое ти е по-малко – акъла или косата… Айде от мене да мине все пак ще те наградя за добрата работа.

- Сърдечно благодаря господин Премиер. Ще може ли най-сетне да ме преместите в КАТ?

- Аааа не бъди лаком, Колев, засега ще ти пусна едно-две безплатни интервюта. В кой вестник искаш?

- Ами ако може в „Труд”, че аз си го взимам и без това заради судокуто…

Бате Бойко извади от вътрешния джоб златиста Нокиа. Беше изработена по специална поръчка и имаше всякакви екстри , включително радио, микровълнова, запалка, пистолет и автоматични функции за периодично изпращане на есемеси на всички журналисти в списъка. Отначало от Нокиа не искаха да правят подобен персонален телефон, но една петминутна среща с финландския посланик беше решила проблема. Сега само трябваше да вземе да даде някаква концесия на някаква фирма и всички щяха да са доволни. Така че Бате Бойко натисна едно от копчетата за бързо набиране.

- Ало Тошев, как си, как си, шегувайки се те питам? Пак ли проблеми с черния дроб? Ще ти пратя утре здравната министърка да те прегледа. Само си вземи направление от личния лекар. Да бе, вчера ми мърмори, нали я пращах да преглежда един приятел от Варна, оказа се че не бил здравноосигурен… Да бе, същия, цял кмет може да си позволи, едни здравни вноски не може да си направи. Абе аз да не съм я взел да ми се занимава с болниците. Като и кажа – отива на визитации по адреси… Ако ще и в чужбина да е… Слушай сега, утре ще пуснеш едно интервю с Явор Колев.. С моя снимка разбира се. Знам, че утре имаш интервю с Доган, нали имам графиците на всички вестници… Ще го преместиш за вдруги ден, аз пък ще му отложа бутането на барбекюто с един месец… И без това на Плевнелиев още не му е завършил курса за булдозерист… Ами нали пиарите казаха, че е хубаво той лично да бутне барбекюто, да могат да излезнат хубави снимки, а и телевизиите да поснимат… Аха… Какво имаш вдруги ден? КАКВА ФИДОСОВА, КАКВИ ПЕТ КЮФТЕТА !!!! Ааааа верно че аз ти се обадих за нея… Сори, ама много съм натоварен напоследък, то не са откривания на мостове, на детски градини… Добре ще звънна на Венелина да го пуснат в „24 часа” на Фидосова, а ти завърти на Колев и на Меди интервютата. .. И ми прати Валерия.. Да направи и баница, тя знае как я обичам. С кисело млеко… От онова твойто… Как какво твое – „Бор-чвор”, хахахаха. Айде затварям ти че имам работа сега.

Бойко си запали цигара с Нокиата и я прибра във вътрешния джоб (Нокиата де).

- Колев, Колев, не е лесно да се работи с тия медии, много капризни са станали. Оня с пурата е благодарен за читанката, каза че имате уговорка и за Народната библиотека, да не си я забравял… Утре в 9 сутринта Валерия ще дойде да ти вземе интервю. Всъщност ще те снимат, аз ще и кажа отговорите на въпросите. И няма да пипаш баницата! Кажи сега други какви проблеми останаха?

- Ами имам проблем с Дзвера, Бого, Сула, Бедрото, Крокодила и още 40-50 като тях.

- Е тия не ги ли закопчахме с Трактора и Културиста?

- Не, господин премиер, тия са блогъри, не можем още да ги закопчаем, ама съм приготвил тука едни променки в закона, ако може утре-вдруги ден да ги публикуваме в Държавен вестник, веднага ще ги пребера.

- Уф Колев, сега става малко неудобно, нали публикувахме на ония приятели с водката едни текстове, те пък после се оказа че забравили да ги гласуват и стана мазало. Ще ги пуснем по каналния ред, ама ще отидат няколко месеца, че тия моите в парламента са малко бавни…

- Не можем ли да ги оправим по втория начин, като оня пич с „опасните”

- Няма как, Колев, трябва да я искам услугата от един познат а той ще ми иска евентуално да го пусна от ареста и Цецо ще ми се сърди, че таман е решил да си взема басейна обратно. Ама може да измислим нещо, ще се разберем. Айде сега си свободен и да предадеш на оня от датата много поздрави. Не ме гледай така стреснато, знам че си пиете кафето с него. Спокойно, няма да го пипаме. Айде, че и аз трябва да ходя на някакво откриване.

„Добро момче е.”, помисли си Бате Бойко след като вратата се затвори „може би наистина ще трябва да го пусна да ходи в КАТ”. И без това имаха проблем с компютърната система, може опитът да му е полезен.

След това премиерът нареди на секретарката да не пуска никой при него, сипа си едно малко „Джони”, пусна си новия диск на Ивана и извади книжката с картинки и фолумастерите. Време беше за култура…

Малки мръсни тайничкиPosted by misho on юни 17th, 2010

Или защо „Марица-Изток 2“ крие информация за замърсяванията на Стара Загора

По социалистическо време Стара Загора бе известен като градът с липите. Чист въздух, аромат, усмихнати хора, Аязмото. За съжаление този период отдавна е в историята. В момента Стара Загора е синоним на обгазяване, киселинни дъждове, алергии и болни деца. И повече от десетилетие виновникът за това остава неизвестен.

Свикналите на треторазрядни американски екшъни заралии намериха виновник в намиращият се в близост военен полигон „Змеево“. В тези филми американската армия извършва какви ли не зверства и експерименти в името на военната сигурност. Но май на гражданите на Стара Загора по-скоро този виновник им беше „намерен“. Защото МО е удобният на всички „заподозрян“. Военните или не могат да говорят (все пак в армията красноречието и комуникативността не са основно изискване за носенето на пагон) или не искат (полигонът е обект на класифицирана информация, която не може да се публикува по медиите току-така).

Истината обаче май е малко по-друга. И причината за замърсяването вероятно ще се окаже държавната ТЕЦ „Марица-Изток 2“, не без помощта на енергийната мафия. Разплитането на чорапа започва от информацията, която в.“Класа“ получава за нагласен конкурс за доставката на варовик в централата. Една от фирмите – фаворит е допусната до участие в тръжния конкурс независимо от факта, че не отговаря на условията (да има собствена кариера за варовик, която да се намира на не повече от определено разстояние от ТЕЦ-а). Това е „Заводски строежи“, собственост на закъсалия финансово бизнесмен Иво Прокопиев. Тънкият момент е, че „Заводски строежи“ има кариера, но за добив на подобния на варовик доломит. Двете вещества много си приличат, но имат доста различен ефект.

Варовикът се използва в т.нар сероочистки – инсталации, които „улавят“ вредните газове и по химически път ги предпазват от навлизане в атмосферата. С тази технология се улавят близо 94% от вредните емисии. Именно заради тези инсталации Еврокомисията е дала разрешение за работата на ТЕЦ-а. Ако обаче вместо варовик се използва доломит, ефективността на сероочистките пада два пъти. И вместо 6%, в небето над Раднево, Гълъбово и Стара Загора „излитат“ 50% от вредните газове. На ТЕЦ „Марица Изток 2“ никой не може да им каже и копче, понеже те имат сертифицирани сероочистки, а реално няма кой да извършва контрол върху това дали се използва доломит вместо варовик. Както и дали не се използва смес от двете. А държавата едва ли ще си направи труда да проверява собственото си предприятие. Защото дори и да се окаже, че има такива нарушения в централата, те няма да станат известни. Демек икономическият министър Трайчо Трайков трябва да си признае пред Европа, че сме я излъгали в екологично отношение, само и само за да се запазят определени енергийни мощности.

Вместо отговор на въпросите си дали ТЕЦ-а използва доломит в сероочистването (тоест дали трови населението в региона), „Класа“ получава обвинение от Български енергиен холдинг, че се опитва да манипулира избора на доставчик. А самата поръчка остава в тайна. Както и това дали в последните години децата в региона са тровени, за да може енергийната мафия да печели от комисионни. Защото по груба оценка държавата ще плати близо 50 млн. лв. само за тази сделка, като подобна доставка не се извършва за първи и единствен път. За доставката на варовик, който в крайна сметка може да се окаже доломит. И за да подпомогне един закъсал бизнесмен, държавата ще постави на карта здравето на стотици хиляди души.

Така че, скъпи заралии, съдбата на вашите деца е във вашите ръце. И когато следващия път детето ви се дави и се налага да диша през влажна кърпичка, си задайте въпроса „Защо стигнахме дотук? Няма ли да потърсим сметка някому?“. И не се оставяйте да ви лъжат, че военните са виновни и правят фантастични експерименти. Този филм вече сме го гледали.

Може да питате Трайчо Трайков (министър на икономиката), Мая Христова (шеф на БЕХ), както и ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“ – инженерите Георги Христозов и Живко Динчев. Едва ли ще получите някакъв отговор, но поне нека те научат, че за гражданите на страната няма теми, които могат да бъдат премълчани в името на лична печалба и изгода.

На почивка с Pocketbook 301Posted by misho on май 27th, 2010

Идва сезонът на почивките. Няма нищо по-хубаво от двуседмична почивка на плажа на сянка с книга в ръка. Идеалният момент да прочетете всички истории от света на диска на Пратчет или пък Хрониките на Амбър на Роджър Зелазни. А може би малко американска класика като „Спасителят в ръжта“ или „Да убиеш присмехулник“? Единственото неудобство е, че трябва книгите да се мъкнат в отделен сак. Или пък, че вятърът е разбъркал страниците и трябва да търсите 10 минути докъде бяхте стигнали?

Едно от решенията се казва Pocketbook 301. Аз самият имах възможността да го тествам по време на празниците покрай 24-ти май. Компактното устройство и на външен вид наподобява книга и има формат А5. Поставено в удобни корици, навигацията се извършва лесно с помощта на тъч-пад, подобен на този на Нокиа N95.

Ето моята оценка на самото изделие:

Плюсове:

Перфектен за четене на книги. Особено за хора като мене, които четат по книга на ден когато имат такава възможност. Освен удобната навигация, голям плюс е и екранът, който работи на принципа на отразената светлина и не уморява очите;

Опция за автоматично изключване със запомняне на достигнатата страница;

Лесен за връзване към компютър с възможност за изтегляне и запаметяване на голям брой книги;

Възможност за четене на .pdf формат. Което означава, че например може да си свалите още от вечерта новия брой на „Класа“ и да си го четете, без да търсите сергия за вестници. Освен това има възможност за сваляне на RSS, което също е много удобно за четене на новините;

Музика. Освен всичко друго може да служи и за MP3 – плейър;

Ергономичен – с едно зареждане може да издържи над 1 месец.

Най-големият плюс – работи под Linux.Именно заради това е наистина бърз.

Минуси:

На първо място е цената. 500 лева е твърде висока цена за масовия потребител. Моят съвет към вносителите е да намалят цените, като това може да доведе до масови продажби. Ако бъде намалена до 150-200 лева, това може да се превърне в един от най-хубавите подаръци за рождени дни или Коледа;

Специално за четенето на вестници в pdf-формат е необходима известна игра с настройките (завъртане + zoom);

Не знам дали може да се нарече минус, но Pocketbook 301 е черно-бял. Въпреки че това е абсолютно достатъчно да си върши основната функция – а именно четене на книги и вестници.

Технически характеристики на Pocketbook 301:

Височина: 188 мм.

Широчина:118мм.

Тегло:174гр.

Дисплей: 6“ Е Ink Vizplex 600×800, 166 dpi, B&W

Процесор: Samsung S3C2410 ARM920T 200 MHz

Операционна система: Linux

Батерия: Li-Polymer /1000 mAh/

Памет: Системна 8 Mb, Оперативна 32 Mb, Постоянна 512 Mb

Комуникации: mini USB /v 2.0/

Слот за памет: SD card / в комплект с версия „Стандарт“ 1Gb SD Card/

Аудио-изход: 2.5 mm stereo

Захранващ блок: INPUT: 100-240 V, 50/60 Hz, 0,2 A; OUTPUT: 5V 1A

Формат на книгите: FB2, TXT, PDF, DJVU, RTF, HTML, PRC, CHM

Формат на графичните файлове: JPEG

Аудио-формат: MP3, WAV

Размер: 118 x 188 x 8,5 mm

Тегло: 174 г /без обложката/, 292 г /с твърда обложка/

Цвят: Черен, Златен, Розов

Очаквайте в следващия материал – откъде можем безплатно да теглим книги и вестници.

Кейбълтел – disconnecting peoplePosted by misho on май 17th, 2010

Или как инвеститорите от EQT  пробват българите дали ядат доматите с колците

„Най-важното за нас е да не отстъпваме от качеството на предлаганите услуги – ниво на обслужване и съдържание на услугата.” Това изречение е извадка от интервю, дадено управляващия партньор в EQT Пьотр Чапски, малко след като инвестиционният фонд придоби двата най-големи кабелни оператора у нас „Евроком” и „Кейбълтел”. Седем месеца по-късно обещанието на Чапски не само не е изпълнено, но двете марки „Евроком” и „Кейбълтел” (вече под новото име Blizoo) са синоним на всичко друго, но не и на качество и добро обслужване. Ако може да се обобщи ситуацията с две думи те са на анонимен участник във форума на “Кейбълтел”; Единственото хубаво и качествено нещо в тази компания са рекламните брошури.

Моите неволи с Кейбълтел започнаха точно един месец, след като подписах договор с тях. Тоест веднага след края на срока, в който можех да се откажа от услугите им без да плащам неустойка. Въпреки обявените в сайта им брошури скорости от 15 МБ/сек стрелката на теста за скорост заспиваше между един и два. Отделно започнаха загуби на пакети, висока латенция и прекъсвания. Колкото до кабелната телевизия – вторият телевизор, за който също бях си платил, започна да предава постоянен снеговалеж с леки намеци за картина на всички канали. След като в продължение на почти два месеца тормозех кол-центъра на компанията, най-накрая бях посетен от техници, които установиха, че са ми сложили некачествен сплитер и че проблемът може да бъде отстранен за по-малко от пет минути.

След смяната на посочената част, интернетът в къщи се подобри значително. Включително на няколко пъти стрелката достигна почти до обещаните 15 МБ/с. Това, че вторият ми телевизор на практика не може да приема нормално програми го приех като дребно неудобство в сравнение с това, че най-сетне можех да ползвам интернет приложения, които изискват добра скорост. За съжаление споменатата идилия не продължи дълго. След около месец достъпът до мрежата ми спадна до умопомрачителния 1 (един) мегабит в секунда. Тоест 15 пъти по-малко от обявената в рекламите на EQT скорост. Или както един приятел се изрази: „С тази скорост сигурно от Кейбълтел са наели двама роми с кофи да разнасят интернет с каруцата.”. Този път дори не успях да тормозя кол-центъра, защото колкото и пъти да се обадех, никога нямаше свободен оператор, включително и в 10 и половина през нощта. След като най-сетне успях да се свържа, младежът от другата страна на слушалката успя да установи, че явно в случая се касае за слаб сигнал и обеща отново да прати техници. От което разбира се нямаше никакъв ефект.

От EQT явно решиха, че вместо да се инвестират пари в техника/хора/качество е по-лесно да разчитат на завареното положение и да просто да изстискат пари от клиентите си. На първо място с обединяването на двете компании в една закриха форума на „Кейбълтел”. Навярно някой мениджър е погледнал коментарите на стотиците недоволни потребители и е решил проблема простичко „Няма форум – няма проблеми”. От компанията също така решиха и проблема със скоростта на интернет – за услугата дабъл плей на една и съща цена (36 лева) офертираната скорост вече не е 15, а 6 MB/s. Наистина, защо трябва да се инвестират средства в мрежата, при положение, че просто може да се намалят скоростите.

За съжаление EQT, който по принцип е голям международен инвеститор, е решил в българските условия да действа по „балкански”. Защото моят случай не е изолиран, недоволните потребители на компанията, които се оплакаха от услугите й във вече закрития форум са стотици. И може би е редно комисията за защита на потребителите да се вземе в ръце и да се самосезира за антипотребителското поведение на Blizoo. Защото единственият начин да стреснеш един голям оператор са големите глоби за нарушаване на правата на клиентите му.